ЮЗИНАТА НА СВЕТА
781
нено е отприщило силите на една дълбока промяна. Коренът на броша, Rubia tinctorum, бил стандартният източник за червените бои. Хиляди тонове от това растение трябвало да бъдат транспортирани до всеки текстилен град. Индигото, което римляните добивали от морските животни заради тяхното “имперско мораво”, било главният източник за сините цветове; а тропическото дърво Chlorophora tinctoria, или annatto — за жълтите. Някои нюанси и цветове, особено зеленото, можели да се постигнат само чрез двойно боядисване. Полу-изкуственото червено, наречено murexide, било произвеждано във Франция около 1850 г. чрез третиране на птичите изпражнения с азотна киселина.
След бледоморавото обаче предлагането на ослепителни цветове не познавало граници. До края на XX век броят на синтетични бои, които се произвеждали с търговска цел из цяла Европа, нараснал до 40003. Ярки постери, крещящи дрехи и очарователни тапети — да не споменаваме за “техноцветните” филми, цветните фотографии и цветната телевизия — възхищават или отвращават постиндустриалната епоха по начини, които хората от предин-дустриалната не можели дори да си представят.
Първоначалното водещо място на Англия скоро преминало към Германия, където Фридрих Байер (1825-80) основал първата си анилинова багрилна фабрика в един склад във Вюпертал-Бармен през 1863 г. 4 Байер, BASF (Badische Anilin und Soda Fabrik) и Хьо-ехст бързо превърнали Германия в световна столица на химикалите. До 1890 г. германската химическа индустрия била двадесет пъти по-голяма от британската5. Конгломератът I. G. Farben, като британския ICI, бил създаден след Първата световна война6.
Синтетичните бои скоро въвели учените в области, непознати на ранните майстори на боите. Чрез производството на множество категории синтетични и полусинтетични материали, които били изобретени след това, модерната химия разбила схващането, че само Природата или Бог могат да проектират вътрешната структура на материята. Синтетичните бои предшествали първия полусинтетичен материал — Parkseine, или Celluloid (1862), и полуизкуствената тъкан — viscose (1891). Те предвещали изобретението на синтетични лекарства като phenacetin (1888), aspirin (1899), salvarsan (1910), acriflavine (1916) и heroin; изолирането на хормоните като insulin (1921) или thyroxin (1926), които по-късно били синтезирани; и производството на chloramphenicol (1950), първия синтетичен антибиотик.
Химията се превърнала освен в наука и в изкуство. Нейните творения, които започнали да се размножават широко след Bakelite на Бийкланд (1907), amino-plastics на Рашиг (1909) и polyvinyl chloride, или PVC, на Остромисленски (1912), се превърнали в основен компонент от материалния живот. Но от деня през 1864 г., когато императрица Иожени от Франция носила рокля във фенилметаново зелено, синтетичните продукти показали, че имат и естетически, освен практически, качества.
те структури. Съвсем определено, убеждението, че модерният живот разрушава стабилността на семейството, е мотивирало Фредерик Ле Плей (1806-82), пионера на семейната история и създателя на концепцията за la famille souche, или “родовото семейство”7.
Положението на жените било преобразено радикално. Традиционният селски живот осигурявал на жените равна подялба на общия труд, а наличието на разширеното семейство облекчавало трудностите на бременността и майчинството. Модерният градски живот превърнал мъжа в главен “печалбар” и оставил жената или като
782
DYNAMO
JEANS
ШЙИК” е френското име на Генуа, а по аналогия — на традиционните панталони, носени от генуезките моряци. Serge de Nîmes било името на груб син брезент, сега съкратено в “деним”, произвеждан традиционно в този френски град. Ливай Строс (1829-1902) бил от Бавария, емигрирал в Ню Йорк на четиринадесетгодишна възраст и се включил в бизнеса на братята си за снабдяване на златотърсачите и граничарите от калифорнийската Златна треска. Някъде през 60-те години на XIX век на компанията Ливайс й хрумнала идеята да използва плата деним от генуезките панталони, като усили джобовете и шевовете с медни нитове от конски хамути. Така бил произведен най-трайният и най-уни-версален продукт в историята на модния дизайн — немски имигрант използвал френски плат и италиански стил, за да изобрети прототипен американски продукт.
“Сините джинси” останали работно облекло в Северна Америка почти цял век преди да превземат Европа (и останалия свят) с щурма от 60-те години на XX век, главен символ на “американизацията”’.
самотна къщовница и домашна управителка, или, както било при работническата класа, като тройно обременена работничка, домакиня и майка. Не е изненадващо, че отвъд официалните салони на висшето общество се намирал пренаселеният ад на проституцията, отчаянието и ранната смърт.