ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ
89
VENDANGE
ИСТОРИЧЕСКАТА климатология разчита на информацията, запазена в книги, и на информацията, запазена от самата природа. Първата група включва дневници, разкази на пътешественици и информация за времето, съхранена от управители на имения, търговци на зърно или производители на вина. Втората включва изучаването на пръстените на дърветата, вкаменелостите, седиментите, сталактитите и ледниците1.
Прецизността на информацията, извлечена от самата природа, е удивителна дори в историческите времена. Годишните наноси в Соленото езеро в Крим са регистрирани до 2294 г. пр. Хр. Някои от големите сталагмити, като този в пещерата Авен д’Орнак в Юра, са на възраст над 7 000 години. Разликите в плътността на техните калцитни наноси отразява достоверно историческите валежни модели.
Фенологията представлява изучаване на узряването на плодовете и се използва широко във връзка с историята на гроздовите реколти. Всяка година в продължение на векове много лозари издавали публична информация за датата на започване на гроздобера. Ранната дата показва слънчев сезон за узряване; кьсната дата - хладен сезон. Чрез изброяване на датите за première cuvée на определено място историците могат да създадат пълни “фенологични серии” за много дълги периоди. Чрез сравняване на фенологичните серии за различни места те могат да извлекат средна сезонна информация за всеки регион. Тези courbes de vendanges, или “криви на гроздобера”, дават точни индикации за климатичните промени2. (Виж Приложение III, стр. 1226.)
Движението на ледниците представлява друг източник на информация. Ледниците напредват в студените периоди и отстъпват в сравнително топлите периоди. Нещо повече, дължината на европейските алпийски ледници в определена година често може да се установи от свидетелства на очевидци или от официални документи. Архиви като този в Chambre des Comptes de Savoie съдържат доклади на инспектори за напредването на ледниците, което разрушило някои села или попречило на жителите да платят десятъка и данъците си. През 1600 г. например, година на бедствие в Шамони, хората както от френската, така и от италианската страна на Монблан живеели в страх за своето бъдеще. Подробните изследвания на Mer de Glace на Rhonegletscher във Вале или на Vemagt в Тирол, чието движение приключва в края на шестнадесети век, показват, че те са стояли на няколко километра под настоящото си положение, демонстрирайки реалността на “Малката ледникова епоха”. Периодите на увеличаване на ледниците достигат най-високите си точки през 1599-1600, 1640— 1650,1680,1716-1720 и през 1770 г. През 1653 г. местните хора предизвикателно поставили статуя на св. Игнаций в основата на ледника Алеч; и ледникът спрял. Съвременното отстъпление на ледниците продължава от 1850 г. насам3.
Климатичните данни са най-убедителни, когато различни източници дават едни и същи резултати. Силно променливото време през 30-те години на XVI век например се потвърждава както от пръстените на дърветата в Германия, така и от френско-швейцарския гроздобер. (Виж Приложение III.) Най-студената година за европейските лозя се оказала 1816. В Източна Франция събирането на съсипаното грозде започнало в Деня на вси светии (1 ноември). Мери Шели, която била на почивка в близката Швейцария, дори не можела да излиза на разходка. Вместо това тя си седяла в стаята и измислила Франкенщайн.
90
PENINSULA
C14
40 000 години е продължителността на времето, през което изотопите на Въглерод 14 запазват своите възможни за измерване признаци на радиоактивност. Това означава, че методите за датиране с радиовъглероди могат да се прилагат върху органичните материали от Късния палеолит до близкото минало. 35 000 години пр. Хр. е приблизително датата, когато неандерталците са измрели и когато хората са заживели в Кроманьон.
Ценността на С14, чиято разработка доведе до началото на даване на Нобелова награда по химия през 1960 г., произлиза от спонтанната и стабилна скорост на разпадането му. Само един от трите въглеродни изотопа е радиоактивен и той се акумулира във всяка жива материя чрез въздействието на космическите лъчи върху атмосферата. Термолуми-нисценцията (TL) и електронният резонанс на въртене (ESR) например откриват най-малките промени, причинени от естествена радиоактивност в кристалната решетка на минералите, и са особено ефикасни при датирането на керамиката. Проучването на водородните изотопи чрез ускорител за масова спектрометрия (AMS) удължава хронологическия обхват до 100 000 години, хвърляйки съмнения върху оценките от предишните периоди за останките от първите хуманоиди1.