Британските острови, с ограничени ресурси на обработваема земя и стремително увеличаващо се население, изглеждали особено уязвими. Не там обаче се случило главното бедствие. Такива гладове, каквито наистина се появили, както в случая с Ирландия, поразили най-изостаналите селски райони в Европа, в Галиция и по Волга, а не пренаселените европейски градове. Връхната точка дошла, когато от Северна Америка започнали да се внасят големи количества зърно. Но няколко европейски страни, като Украйна и франция, получили големи излишъци и цените на храните през 1870-1900 г. падали навсякъде. За много кратко време цялостното положение станало критично.
Динамиката на европейската демография започнала да се разбира много подобре в течението на века. Швеция била изключение и провела общо преброяване на населението по-рано от другите страни, през 1686 r.; но сега всяко европейско правителство започнало редовни серии: франция и Великобритания - от 1801 г., Германският митнически съюз - от 1818 r., Австро-Унгария - от 1857 r., Италия - от 1861 г., Русия - от 1897 г. В края на века във всички страни имало подробни статистики. (В Източна Европа те били далеч подобри от онези, които били съставени през XX век.)
Цялостното нарастване на европейското население се дължало на естествен прираст. Годишното ниво на раждаемостта било най-високо в началото на века, когато нивата на смъртността също били високи; но в началото на XX век те все още били високи, до 40 на 1000 в много страни. С помощта на медицинския прогрес нивата на смъртността паднали наполовина - от около 40 на 20 на 1000. С любопитното изключение на франция, плодовитостта и репродуктивният ентусиазъм били много по-високи отпреди. Нарастването на градовете било драматично: до 1914 г. Европа имала повече от дузина мегаполиса с повече от милион население. Лондон, Париж, Берлин, Виена, Санкт Петербург и Истанбул достигнали до това положение още по-рано; Глазгоу, Манчестър, Лийдс, Ливърпул, Бирмингам, Рурската област, Хамбург и Москва ги последвали. Друго множество от градове, от Мадрид до Одеса, преминал границата от половин милион. Броят на селското население останал доста статичен в развитите страни, макар че пропорционално намалял. Във Великобритания през 1900 г. то представлявало едва 8%, в Германия се задържало на 40%, като паднало от 75% за 30 години. В неразвитите страни то представлявало до 80%, както в Русия, и това съотношение нараствало тревожно. През последния четвърт век Европа изгубила 25
790
DYNAMO
милиона емигранти към САЩ. Една четвърт от населението на Галиция емигрирала през двете десетилетия преди 1914 г. (Виж Приложение III, стр. 1300.)
Историците не са постигнали съгласие дали изумителните социални и икономически промени през XIX век трябва да се смятат само за “фон” на културния живот или за негова детерминанта. Маркс например бил детерминист; “според него всички форми на мисълта и съзнанието са определени от класовата борба, която на свой ред се определя от лежащите в основата на всичко икономически отношения”. (Ако това е вярно, тогава самият Маркс не е бил чак толкова оригинален мислител, колкото продукт на своето време.) В другата крайност са онези, които твърдят, че културата притежава свой собствен живот. В наши дни повечето хора поне биха приели средното предположение, че културата не може да се разбере правилно без съотнасяне към нейния политически, социален и икономически контекст.
Романтизмът, който станал господстваща интелектуална тенденция в много европейски страни през втората четвърт от XIX век, се възприема от някои историци основно като реакция срещу Просвещението. Други го възприемат като освобождаване от възгледите, генерирани от Индустриалната революция и Наполеоновите войни.
В действителност той е всички тези неща. Обстоятелствата на неговото възникване през 70-те години на XVIII век действително били близко свързани със заглъхващата привлекателност на Просвещението. (Виж Глава IX.) В същото време причините за неговата масова привлекателност през 20-те и 30-те години на XIX век били близко | свързани с изживяванията на едно поколение, което преживяло революционните из- ; питания, което усетило въздействието на машините и фабриките и което след 1815 г. се гневяло под непосилното бреме на реакционните режими. Романтизмът намерил • израз почти навсякъде, дори и в Русия, застрашавайки католическо/протестанското и католическо/православното разделение с безразличие. Той повлиял върху всички изкуства, но особено силно върху поезията, живописта и музиката и върху всички клонове на хуманитарните науки. Бил много активен в Германия. Бил представен добре ‘ и в Британия, макар че първите британски романтици като лорд Байрон били приети подобре на Континента, отколкото у дома. След известно забавяне той се проявил силно във франция и Италия, като противопоставяне на дълбоко вкоренените традиции на класицизма и рационализма. В Полша и Унгария, където бил повлиян от аго- ] нията на националното поражение, той се превърнал в господстващ начин на мис- ] лене.