Основните догми на романтическото движение се противопоставяли на всичко, зад което стояло Просвещението. Докато то наблягало върху силата на Разума, i романтиците били привлечени от всичко ирационално в човешкия опит: от страстите, I от свръхестественото и паранормапното, от суеверията, болката, лудостта и смъртта. Докато Просвещението наблягало върху нарастващото превъзходство на човека над природата, романтиците се наслаждавали трепетно пред неопитомената мощ на природата: от ужасите на бурите и водопадите, от огромните планини, от празнотата на пустините, от самотата на моретата. Докато Просвещението следвало класическия вкус към хармонията и сдържаността и към правилата, които лежали в основата на цивилизованите условности, романтиците търсели всичко, което не се подчинявало
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
791
на общоприетите условности: дивото, чудатото, екзотичното, чуждото, побърканото. Докато Просвещението се опитвало да обясни реда, легнал в основата на очевидния световен хаос, романтиците апелирали към скритите вътрешни “духове” на всичко, което живее и се движи. Докато Просвещението било или нерелигиозно, или антирелигиозно, романтиците били дълбоко религиозни по своя темперамент дори в случаите, когато презирали конвенционалната християнска практика. Докато Просвещението обслужвало интелектуалния елит, романтиците апелирали към новоосвободените и образовани маси. [Parnasse] [relaxatio]
Общоевропейският апел на Романтизма може да бъде илюстриран по много начини, но това никъде не може да стане подобре, отколкото чрез неговата поезия. Джон Кийтс (1795-1821) чезнел архаично пред очарованието на средновековната девица:
0, рицарю, каква е твойта скръб,
защо все бродиш немощен и блед?
Не пее птица в речния шавар, безлюдно е навред10.
Алфонс де Ламартин (1790-1869) едновременно с него се опивал от красотите на Лак дю Бурже и от мисли за вечността:
ô temps, suspends ton vol! et vous, heures propices,
Suspendez votre cours!
Laissez-nous savourer les rapides délices Des plus beaux de nos jours.
(0, Време, задръж своя полет! И вие, благоприятни часове,/ задръжте своя ход)/ Позволете ни да вкусим от преминаващите наслади/ от най-красивите ни дни.)”
Джакомо Леопарди (1798-1837) изпял “Нощна песен на бродещия пастир от Азия”:
Pur tu, sollnga, eterna peregrina, che si pensosa sei, tu forse intendi, questo viver tereno, il patir nostro, il sospirar, ché sia; ché sia questo morir, questo supremo scolorar del semblante e périr dalla terra, e venir meno ad ogni usata, amante compagnia…
(Все още самотен, вечен скитник,/ който е толкова замислен, ти може би разбираш/ какво може да бъде този земен живот,/ нашето страдание и въздишки,/ и какво е това умиране, това крайно/ избледняване на чертите,/ и загиване от земята, и креене/ от всяка позната, обичаща компания.)12
792
DYNAMO
PARNASSE
ПРЕЗ лятото на 1835 г. една пътуваща група, която включвала унгарския пианист Ференц Лист и френската писателка Жорж Санд, се регистрирала в хотел “Де л’Юнион” в Женева. Техните бележки в хотелския регистър говорели много за доброто им чувство за хумор и за възгледите на тяхното романтическо поколение:
Място на раждане Местожителство Занятие Произход Крайна цел Дата на паспорта Издаден от
Лист
Парнас
Санд
Европа
Природата
Музикант-философ
Съмнение
Истината
Бог
Небесата Безкрайност Общественото мнение1
През 1835 г. идеята за “Европа” едва ли е била по-малко фантастична от тази за “Парнас”.
Йозеф, Фрайер фон Айхендорф (1788-1857), изброява своите любими теми за Lust (желание), Heimat (родина) и Waldeinsamkeit (горска самота) в своята родна Силезия:
In einem kühlen Grunde Da geht ein Mühlenrad,
Mein’ Liebste ist verschwunden, Die dort gewöhnet hat…
Sie hat mir Treu’ versprochen, Gab mir ein’n Ring dabei,
Sie hat die Treu gebrochen, Mein Ringlein sprang entzwei.
Hör’ ich das Mühlrad gehen: Ich weiss nicht, was ich will -Ich möcht’ am liebsten sterben, Da wär’s auf einmal stilll
В хладна и сенчеста котловина Старото мелнично колело се върти. Но моята любима си е тръгнала От там където някога живееше.
Тя обеща да бъде истинската ми любов, И подпечата това с пръстен.
Сега всичките й клетви са нарушени,
И разбит е пръстенът.
Когато слушам мелничното колело,
Аз нямам мисъл и воля.
Най-доброто е да умра
Защото тогава всичко ще е спокойно.13