А Юлиуш Словацки (1809-49), напрегнат и красноречив, възхвалявал екзалтирания вътрешен живот:
Кю тоддс луЬгас, уууЬга! гагглаэ! боти, втагбо па зкаюсЛ оба, тесЛш иггне Браб дбу 2гепюе сгеплюпе об дготи I э^сбас ^к szatanбw w вовеп эгигше.
(Който и да е, ако има избор, вместо дома, би избрал/ орлово гнездо на скалите, стига да знае как/ да спи, макар че очите му може да се зачервят от светкавицата,/ и да слуша стона на духовете сред мърморенето на боровете.)14
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
793
(ЗЕЦШАТЮ
НА 14 юли 1865 г. един млад английски илюстратор и планинар, Едуард Уимпър, се изкачил на Матерхорн, или Монте Червино, при седмия си опит. По пътя надолу от 4440-метровата скална пирамида, която се извисява над Зермат, четирима от групата на Уимпър паднали, за да намерят смъртта си1.
Това в никакъв случай не било първото алпинистко изкачване. Мон Блан бил изкачен от Фердинанд де Сюсюр през 1799 г. Но трагичното постижение на Уимпър рекламирало един нов вид алпинизъм и подчертало променящото се отношение към отмората. Спортът вече не бил резервиран за задоволения и разполагащ със свободно време елит. Той не се ограничавал и до традиционните занимания с лов, стрелба, риболов, езда, мореплаване и Голямата обиколка. Всички европейци търсели нови спортове, нови предизвикателства и нови източници за поддържане на физическата си форма.
Преди по-малко от две години, на 26 октомври 1863 г., в “Таверната на франкмасоните” в Лондон била основана Футболната асоциация. Целта била да се стандартизират футболните правила и да се осигури рамката за организирани състезания. (Представители с други идеи за играта се отделили, за да учредят Ръгби съюза.) Скоро се появили и професионалните клубове; а Английската футболна лига била създадена през 1888 г.2
Футболът от варианта на ФА “сокър” се разпространил бързо на Континента. До края на века той се утвърдил като най-популярния европейски спорт и най-честото забавление за зрителите. Международната федерация на футболните асоциации (ПЕА) била учредена в Париж през май 1904 г. от представители на Австрия, Белгия, Дания, Англия, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Нидерландия, Норвегия, Швеция и Швейцария. Това била най-егалитарната от всички игри. Както гласи старата поговорка: “Всички са другари във футбола.” 3
С времето Романтизмът реагирал срещу собствения си главоломен успех. Реакцията възприела формата на възраждане на идеите на класицизма; накратко, на неокласицизма. След това съживените тенденции останали основни влияния през целия век. Тяхното съперничество било особено очевидно в архитектурата. Съперничещи си железопътни компании щели да построят своите крайни гари в контрастни стилове: Лондон и “Норт Уестърн” построили гара Юстън в елегантен класически стил; “Мидланд Рейлуей” построила съседната гара Сейнт Панкрас в пищна неоготика.
Класицистично-романтическата смесица била особено плодотворна в литературата. Тримата гиганти на епохата Александър Пушкин (1799-1837), Адам Мицкевич (1798-1855) и Й. В. Гьоте не се поддават лесно на класификация точно защото техните творби разтапят класическите и романтическите елементи в едно неделимо цяло. Техните шедьоври - “Евгений Онегин” (1832), “Пан Тадеуш“ (1834) и “Фауст” (1808-32) били романи в стихове или драми в стихове, завършени почти по едно и също време. Тяхното върховно майсторство на езика в един критичен момент, когато грамотността се разпространявала бързо, дало на авторите им статуса на национални бардове, превръщайки техните стихове и фрази в интегрална част от ежедневното общуване.
794
DYNAMO
Няма поляк, който да не може да рецитира “0, Ь’Ш, родино моя, ти си като здраве…”; нито немец, който да не е бил омайван от “земята където лимоните цъфтят”; нито руски ученик, който да не е учил стиховете за “Медният конник” от Санкт Петербург;
Природой здесь нам суждено В Европу прорубить окно, Ногою твёрдой стать при море.
(Реши да просечем широк прозорец към Европа Бог, ще стъпим твърдо на морето.
Люблю тебя, Петра творенье, Люблю твой строгий, стройный вид, Невы державное теченье, Береговой её гранит,
Обичам те, Петротворение, обичам твоя строен вид, Нева с държавното течение и бреговете й в гранит,
Красуйся, град Петров, и стой Неколебимо, как Россия!
Да умирится же с тобой И побеждённая стихия;
Петропол, хубавей и стой непоклатим като Русия, и нека стихне във покой пред теб надвитата стихия;)
Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832) обаче не бил просто национален бард. Той бил Олимпиец, който достигнал до почти всички интелектуални владения. Разнообрази^ ето от жанровете, в които се изявил, неговата ясна представа за бързо променящия се свят и многобройните еволюции, през които минал неговият творчески дух, му дали правото да се нарече последният “универсален човек”. Роден във Франкфурт на Майн, получил образование в Лайпциг и Страсбург и в продължения на половин век жител на Ваймар, той бил поет, драматург, романист, философ, учен, пътешественик, адвокат, администратор. Неговите първоначални романтически наклонности изблед: нели през 80-те години на XVIII век; неговата класическа фаза, подсилена от приятеля му Шилер, продължила до около 1820 г. Обширната психологическа панорама на “Фауст” обгръща размишленията на целия му живот за положението на човека. Когато Гьоте починал, той бил най-великата личност от най-великата културна епоха в Европа, безкрайно протягащ ръце към недостижимото: