Научната мисъл осигурила една от нишките, които подпомогнали по-скоро традициите на Просвещението, отколкото на Романтизма. Притисната до крайности в работата на Огюст Конт (1798-1857) обаче, тя не само довела до един клон във философията, наречен позитивизъм, но и до нова псевдорелигия, натъпкана със своите ритуали, догми и свещеници. Конт твърдял, че цялото познание минава през три последователни етапа на развитие, където се систематизира според (респективно) теологическите, метафизическите и “позитивните” или научните принципи. Този “Закон за трите състояния”, обяснен най-напред в Système de politique positive (1842), осигурява ключа към неговата усложнена класификация на науките и към неговите очертания на новата “наука за обществото”, която представя във Philosophie positive (1850-4). Дисциплината “социапна физика” позволявала преподреждане на човешкото общество по научен ред. Корпусът на “социалните инженери” бил въоръжен с лозунга: “Savoir pour prévoir, prévoir pour prévenir” (Да знаеш, за да предвиждаш, да предвиждаш, за да предотвратяваш). Конт трябва да се смята за един от бащите на модерната соци-
798
DYNAMO
ология, която поставил на върха в йерархията на науките. В същото време, настоявайки върху необходимостта от институционапизирана духовна власт и основавайки онова, което в действителност представлявало научна Църква, той се озовал в парадоксал-ната позиция на превръщане на науката в обект на един мистически култ. В очите на един от неговите критици, T. X. Хъксли, позитивизмът на Конт бил еквивалентен на “Католицизъм минус Християнство”.
В същия този период науката и технологията напредвали както никога преди. Въпреки че природата на научните открития може би не е била толкова фундаментална, колкото при Коперник, Нютон или Айнщайн, били очертани цели нови континенти на познанието. Науката се придвижвала на преден план в общественото съзнание. Повечето изтъкнати имена принадлежат към областите на физиката, химията, медицината и биологията - преди всичко фарадей, Менделеев, Пастьор, Мендел, Херц и Дарвин. Списъкът на великите открития и изобретения започнал да се брои не в двадесетици или стотици, а в хиляди. (Виж Приложение III, стр. 1278-9.) С изключение на един-двама американски гении, той бил изцяло доминиран от европейци. Голямото изложение през 1851 г., което се състояло в Лондон под патронажа на принц Албърт и приходите от което били дадени на научните музеи и на Имперския колеж за наука и технология, привлякло милиони посетители от цял свят. [elementa] [genes]
Нарастващото научно предизвикателство към традиционните религиозни схващания кулминирало в главния диспут върху “Произход на Видовете” (1859) на Дарвин и свързаната с него Теория за еволюцията. Християнските фундаменталисти, обучени в буквалната истина от Книгата Битие, където Бог създал света за шест дни и шест нощи, не виждали никакъв начин да се примирят с теорията, че човечеството се е развило бавно през милиони поколения. Било странно, че именно тази кавга между науката и религията не е избухнала много по-рано. В крайна сметка пионерският трактат в палеонтологията, за античния произход на вкаменелостите, бил написан от датчанина Нилс Стено още през 1669 г. Първото научно изчисление за възрастта на земята - Époques de la Nature от Ж. Буфон, което стигнало до цифрата около 75 000 № дини - било публикувано през 1778 г.; а хипотезата за мъглявините на Лаплас, описваща възникването на Вселената от разширяващ се облак газ, се разпространявала още от 1796 г. френският натуралист Ж.-Б. Ламарк (1744-1829) представил теория за еволюцията, базирана върху наследяването на придобитите характеристики през 1809 г. От времето на Стено учените геолози се вкопчили в битка с тъй наречените “дилуви-анци”, които приписвали всички физически земни форми на ефектите от Големия По!