800 DYNAMO
MONKEY
В събота, 30 юни 1860 г., седемстотин души се струпали на една лекционна зала в Оксфорд за събиране на Британската асоциация за научен прогрес. На теория те дошли да чуят доклад от американския учен доктор Дрейпър за “Интелектуалното развитие на Европа, разгледано със съотнасяне към възгледите на мистър Дарвин”. В действителност дошли, за да наблюдават спора между двете главни страни, дискутиращи върху доклада. От едната страна седял Самюел Уилбърфорс, епископ на Оксфорд, жесток противник на Теорията за еволюцията, известен като Сапуненият Сам. От другата страна, в отсъствието на Дарвин, седял професор Т X. Хъксли, палеонтолог, който бил на път да си спечели прозвището Булдогът на Дарвин.
Никой не запомнил доклада на доктор Дрейпър. Но епископ Уилбърфорс, който заел катедрата във весело настроение, завършил своите бележки, като попитал дали мистър Хъксли “претендира, че неговият произход от маймуната е чрез дядо му или чрез баба му?” Хъксли запазил спокойствие и обяснил, че теорията на Дарвин е нещо много повече от хипотеза. “Аз не бих се срамувал да имам за свой прародител маймуната, заключил той, но наистина бих се срамувал, ако бях свързан с човек, който използва големите си дарби, за да прикрива истината.”’ Една жена припаднала сред врявата.
Събирането било критичен момент в популярното възприемане на модерната наука. То станало само година след публикуването на “Произход на видовете” и две години след като Дарвин прочел един съвместен доклад “За тенденцията на видовете да формират разнообразия: и за увековечаването на разнообразията и видовете чрез средствата на естествения подбор”. Четири години по-късно, на реванша в Шелдониън тиатър, Бенджамин Дизраели не можал да устои и пуснал една подигравка в стила на Сапунения Сам. “Въпросът е следният; казал той, дали човекът е маймуна или ангел? Господине, аз съм на страната на ангелите!”
Следващата кариера на еволюционизма е утъпкана история. Една линия на развитие, поощрявана от самия Дарвин станала известна като социален дарвинизъм. Той проповядвал зловещото предложение, че не само най-здравите са оцелели, но че също така най-здравите имат правото да оцелеят. Друга линия се занимавала с практическата наука за “подобряване на расовите стандарти”, тоест с човешкото размножаване. Нейното начало било положено от серия английски учени, оглавявани от сър Франсиз Гелтън (1822-1911), професор в Университетския колеж в Лондон, и станала известна като евгеника. Сред нейните по-късни защитници били студентът и биографът на Галтън, Карл Пиърсън (1857-1936), статистик и марксист, който създал теорията за “социалния империализъм” и X. С. Чембърлейн, който публикувал техните идеи в Германия.
Франсиз Галтън допринесъл за някои от най-влиятелните изследвания и псевдоизс-ледвания на епохата. Неговата “Изкуството на пътуването” (1855) последвала пионерската експедиция във вътрешността на Югозападна Африка, създавайки модата за африканските изследвания. Неговата “Метеорографика” (1863) положила началото на модерната наука метеорология. Като един от първите психолози, той провел първите изследвания върху поведението на близнаците и създал първия в света център за душевни изследвания. Като ентусиаст в евгениката, написал серия от томове за “Стадното чувство у говедата и хо-
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
801
рата” (1871), за “Изследване на човешките способности” (1883) и за “Естествената наследственост” (1889). Преди това той завършил изключително популярната студия за “Наследственият гений: неговите закони и последствия” (1869). Прилагайки статистическите методи към родословията на широк ранг успели хора, от съдии до борци, той се опитал да покаже, че “талантът и геният, както и склонността към морални черти, се предават наследствено”. В последната част анализира “Сравнителната стойност на различните раси”. Той подрежда расите в скала от А до I, заключавайки, че древните гърци били “най-спо-собната раса, която историята е документирала”; че африканските негри, въпреки някои изтъкнати индивиди, никога не могат да постигнат средното ниво на англосаксонците; и че австралийските аборигени били една степен под негрите2. Дарвин казал, че никога не е чел нищо “по-оригинално и интересно”; но отхвърлил евгеническата наука като “утопична”. На погребението на Дарвин в Уестминстьрското абатство Галтън публично апелирал Прозорецът на Творението в Абатството да бъде заменен с нещо по-подходящо за Еволюцията3. Важното е следното: Галтън, защитникът на “наследствения гений”, бил братовчед на Дарвин4.