След три десетилетия на развитие радиовъглеродното датиране се използва за събиране на внушителни колекции от информация. Археолозите, изучаващи мезолита например, могат да се консултират с каталози, които изброяват датите на находките от цяла Европа. Парче от гърне, осеяно с мъниста от Айцум в Долна Саксония, е датирано от 6480±210 години; дървени въглища от Власак в Сърбия - 7930+77 години; овъглен боров клон от Ка-ловане край Варшава - 10 030+120 години2. Всяко ново измерване изяснява още повече цялостната картина.
Най-сензационното предизвикателство за С14 обаче бе отправено с датирането на Торинския саван. Вероятно донесен в Европа от Светите земи през XIV век, саванът създава неясно впечатление за лицето и тялото на мъртъв човек и е бил почитан като реликва от Разпятието. Анализите, направени през 1988-1989 г. показаха, че платът на савана е бил произведен между 1260 г. и 1390 г. сл. Хр. Но те не обясниха образа на мъртвеца3.
Върху скалата на геологическото време образуването на Европейския полуостров трябва да се отчита като скорошно събитие. Преди осемдесет милиона години по-голямата част от сушата, на която е било съдено да образува Европа, е лежала наполовина потопена в разпръснатия архипелаг от средокеански острови. След това, когато Атлантическият океан се е разгърнал до пълните си размери, плаващото Африканско плато затворило океанската празнина откъм юг. Преди пет милиона години Африка все още била директно свързана с Евразия, с Алпите и Атласките планини, издигнати нависоко от двете страни на сухия Средиземноморски ров. Но тогава “естественият бент на Гибралтар се разкъсал”. Вътре се втурнал “гигантски водопад от морска вода, сто пъти по голям по размери от водопада Виктория”, и завършил познатите очертания на Полуострова12. Два последни катаклизъма преди по-малко от десет хиляди години отворили Ламанша и Датския пролив, създавайки по този начин най-напред Британските острови, а после и Балтийско море.
ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ
91
През последните милион години младият Полуостров преживял седемнадесет ледникови епохи. В най-голяма степен ледената покривка достигнала до линията, съединяваща Северен Девън, Хановер, Краков и Киев. Хуманоидните посетители се появили през по-топлите междуледникови периоди. Най-ранните следи от човека в Европа са открити на места близо до Вертешолош в Унгария и в Изерния в Италия, като и двете се датират към 850-700 000 г. пр. Хр. В Изерния Homo erectus се е хранел с различни храни - от фауната до растителните храни от ливадите, подобни на днешните савани. В Тера Амата, на плажа край Ница, в здраво изпечена глина, край място, където се е палел огън, е намерен отпечатък от човешки крак на 400 000 години. През 1987 г. дълбоко в пещерата Атапуерка край Бургас в Испания бяха открити вкаменени човешки останки.
По време на ледниковите епохи човешката еволюция прогресирала през етапите на homo erectus, homo sapiens и homo sapiens sapiens (съвременното човечество). През 1856 г. в една каменоломна в Неандерталската долина край Дюселдорф бяха открити останки от преходно същество и те провокираха публичен дебат за произхода на човека, който продължава и до сега. [monkey] Неандерталците с масивни кости и къси крайници се считат за специфичен европейски вариант, адаптирал се към ледниковите условия. Те използвали каменни сечива, разбирали тайната на огъня, погребвали мъртъвците си и се грижели за живите. Тяхната специфична “мостерийска” каменна технология била кръстена на името на едно място в р. Дордона. Те ловували в организирани колективи, както е показано на места като Ла Кот и Сан Брелад на остров Джърси или по-скоро в Зволен в Полша, и много хилядолетия използвали тези колективи, за да хващат или подплашват коне и мамути. Изчезнали преди около 40-35 000 години, по време на последния междуледников период. Скорошните находки в Сан Сезар ни навеждат на мисълта, че те са оцелели за известно време заедно с новите имигранти, които пристигали от Африка и Близкия изток13.
Новодошлите били дребни на ръст, но много по-сръчни, притежаващи кости на пръстите, наполовина по-тънки от тези на техните предшественици. Както си личи от останките от Сунгир в Северна Русия, можели да вдяват много фини игли от кост и да шият дрехи. Те са широко известни като “пещерни хора”, но пещерите били само едно от техните убежища. Те бродели из полята, ходели на лов за бизони и мамути и събирали диви растения. Край Мезирич в Украйна един лагер от ледниковата епоха е оцелял непокътнат. Просторните му колиби, построени от стотици кости от мамути, са покрити с кожи. [gat-hunter]