Римокатолическата църква в никакъв случай не останала незасегната от промените, въпреки че нейната неохота да се движи в крак с времето била очевидна. Сърцевината на католицизма, Испания, Италия, Австрия, Полша и Южна Германия, останала не толкова директно засегната от индустриализацията и модернизацията. Нещо повече, висшите ешелони на католическата йерархия били разтърсени до корен от събитията през революционната епоха и били замръзнали на своите ултраконсервативни становища, от които не започнали да се отърсват чак до 60-те години на XX век. Ватиканът все повече се плашел от продължителните ариергардни сражения, които се водели в Италия за Папската държава и които били потушени през 1870 г. Ултрамонтанството се върнало на мода не без помощта на натиска, приложен от подредените в боен ред френски епископи и от Йезуитския орден, възстановен през 1814
Г. [BERNADETTE]
При Пий IX (упр. 1846-78), когото Метерних първоначално взел погрешно за либерал, били приети догми, които надминавали претенциите и на най-настоятелните средновековни папи. През 1854 г. била провъзгласена доктрината за Непорочното зачатие на Девата. През 1864 г. папското писмо Quanta Cura защитило превъзходството на Църквата над всички форми на гражданска власт, докато Прегледът провъзгласил необикновен списък с “модерни заблуди”, включващ всичко - от гражданския брак до религиозната толерантност. През 1870 г., чрез доктриналната конституция Pastor Aeternus, приета от Общия Ватикански събор, догмата за папската непогрешимост била въведена в проблемите на вярата и морала. Тези позиции били толкова крайни, че Папството изгубило уважение както в Църквата, така и извън нея. В Германия бил провокиран един голям конфликт, Kulturkampf ,и много швейцарски, германски и холандски духовници се откъснали от старата Католическа църква. Пий IX починал във Ватиканския дворец, лишен от цялата си светска власт, протестирайки, че бил “морален затворник”. Неговите верни слуги, йезуитите, били прогонени от Германия през 1872 г., а от франция - през 1880 г. [syllabus]
При Лъв XIII (упр. 1878-1903), Папата на мира, Църквата се приближила много повече до модерното мислене по политическите и особено по социалните въпроси. Папското писмо Libertas (1888) се опитвало да утвърди позитивните аспекти на либерализма, демокрацията и свободата на съзнанието. Друго, Rerum Novarum (1891), пое-
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
805
BERNADETTE
МЕЖДУ 11 февруари и 16 юли 1858 г. в една пещера край град Лурд в Бигор, една недохранена, астматична бездомница, Мари-Бернардет Субиру, видяла серия от осемнадесет забележителни видения. Тя чула бурен вятър, после видяла красиво младо момиче в бяла рокля и син шарф със златни рози в краката му. Видението казало на Бернадет да се моли, да се покае, да построи параклис и да пие от фонтана. По едно време то обявило на местен диалект че било immaculada concepciou, “Непорочното зачатие”. Видението се оставило да бъде напръскано със светена вода като доказателство, че не е от Дявола; и показало, че може да наказва и да награждава. Хората от града, които злослове-ли за него, се разболели. Други, които стъпкали розите край пещерата, открили имотите си съсипани. Оказало се, че водата от фонтана има целебни сили.
Най-напред нито гражданските, нито църковните власти били впечатлени. Те разпитали подробно Бернадет, натрупвайки много доказателства; и сложили бариера около пещерата. Когато не успели да удържат нито местните хора, нито потока от посетители, преместили Бернадет в един манастир в Невер. С времето решили да подкрепят онова, което не могли да победят, построявайки огромна базилика, за да приемат поклонниците, и католически медицински център, за да проверят твърденията за чудотворните целебни сили. Лурд щял да се превърне в най-големия център на християнското лечителство чрез вяра в Европа1.