* YMCA - Young Men Christian Association - Християнска организация на младежите; YWCA-Young Women Christian Association - Християнска организация на девойките - Б. пр.
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
807
SYLLABUS
НА 8 декември 1864 г. папа Пий IX публикувал папското писмо Quanta сига заедно с “Преглед на най-важните заблуди на нашето време”. Документите се намирали в архивите на Ватикана повече от петнадесет години и били ревизирани няколко пъти. През 1862 г. те вече искрели от ярост, когато антиклерикалното списание в Торино II Mediatore публикувало подбор от изтеклото им съдържание.
Прегледът е разделен на десет тематични секции и всяка от тях съдържа по няколко клаузи. Тъй като целта е да се изобличат заблудите, позицията на Римската църква по всеки отделен въпрос можела да бъде достигната, като съответната клауза се предхождала от думите “Не е вярно, че”:
Атеизъм и абсолютен рационализъм
1. Бог не съществува.
2. Божественото откровение може да се използва за противопоставяне срещу всички науки или философски идеи.
За умерения рационализъм Безразличието
15. Всички религии и религиозни деноминации са равни.
За политическите общества
18. Всички социалистически, комунистически, тайни, за четене на Библията, и кпе-рико-либерални общества са позволени.
Правата на Църквата
24. Църквата няма светска власт.
26. На Църквата може да бъде отречено правото да притежава собственост.
28. Епископите могат да провъзгласяват апостолски писма само със съгласието на правителството.
30. Правата на Църквата произлизат само от Гражданското право.
32. Изключването на духовенството от военна служба може да бъде анулирано.
33. На Църквата може да бъде отречено правото да преподава свещената доктрина. 37. Националните църкви може да бъдат освободени от контрола на папата. Правата на Държавата
39. Държавата е единственият извор на социална власт.
43. Държавата може да анулира едностранно споразуменията.
44. Гражданското право е по-висше от Каноничното право.
45. Правото на Държавата да определя образователната политика е абсолютно.
46. Държавата може да упражнява абсолютен контрол върху семинариите.
49. Държавата може да откаже на Йерархията свободно общуване с Рим.
50. Светските органи имат изключителното право да назначават или да освобожда ват епископи.
54. Кралете и принцовете могат да бъдат освободени от законите на Църквата.
55. Разделението на Църквата и Държавата е необходимо.
Етика
56. Човешките закони не се подчиняват на природните или божествените закони.
808
DYNAMO
58. Трябва да се признават само силите, вкоренени в материята.
63. Позволено е да се бунтуваш срещу законните принцове.
Християнският брак
66. Бракът не е свещен по своята природа.
67. Брачната връзка може да се разтрогне и следователно разводът sensu stricto може да бъде позволен от Държавата.
68. Само Държавата може да дефинира пречките за брака.
Светската власт на папата
75. Вярващите католици могат да оспорват светската или духовната власт на папата.
76. Църквата може да спечели, като се откаже от светската си власт.
Либерализъм
77. Вече не е целесъобразно католицизмът да бъде единствената деноминация.
78. Имигрантите в католическите страни трябва да получат право за публично упражняване на всички религии.
80. Римският папа може и трябва да се примири и да се хармонизира с “прогреса”, “либерализма” и “модерната цивилизация”1.
Произходът на Прегледа лежи в исканията на италианските епископи за наръчник във водовъртежа от дебати, заобикалящ създаването на Кралство Италия. Папството било активен участник в политическата борба и много от клаузите, макар и представени с универсални термини, били продиктувани от много специфични местни условия. Този сериозен недостатък довел до редица недоразумения. Например очевидно общото обвинение към всички “клерико-либерални” общества в клауза 18 се възприемало като атака срещу просветените духовници от Монталембер нататък. Неговото намерение просто било да обуздае онази част от духовенството в Пиемонт, която подкрепяла плановете на правителството да разпусне манастирите.
Когато четем текста внимателно, става ясно, че по повечето въпроси Ватиканът просто запазвал позицията си. Казвайки “не е вярно, че папата трябва да се хармонизира с модерната цивилизация”, Прегледът само заявявал очевидното: че Църквата била водена от вечните принципи на своята религия и че не възнамерявала да се подчини на модните лозунги.