Всяка от френските “революции” имала своите отражения из цяла Европа. През 1830 г. Юлските дни в Париж подпалили августовското въстание в Брюксел и ноемврийското въстание във Варшава (виж по-долу). В Париж гледката на Лафайет начело на бунтовниците довела до абдикацията на реакционера Шарл X и неговата parti prêtre и до избора на Луи-филип от Камарата на депутатите. В Брюксел превземането на Хотел де Вил и неуспехът на холандската армия да възстанови реда довели до избора на сина на Луи-филип, херцог Де Немур, като бъдещ крал на белгийците. Белгийските провинции от Обединеното кралство Нидерландия негодували срещу своето подчинение на холандските интереси още от 1815 г. Белгийската независимост била приемлива за Великите сили, които одобрявали създаването на образцова конституционна монархия. Но крал станал не херцог Де Немур, а Леополд Сакс-Кобург (упр. 1831-65). [GOTHA]
През февруари 1848 г. предната част на революционната вълна била много посилна, отколкото през 1830 г., а експлозиите се разпространили във всички по-големи държави освен Британия и Русия. В този случай размириците били задвижени още от 1845 г. в Швейцария, в Република Краков - от 1846 г., и в Сицилия - от 1847 г. Свалянето на Луи-филип изпратило сигнал, който подпалил почти всички големи градове на Германия, Италия, Австрия и Унгария. Събитията от 1848-49 г. били обозначени с термина “революцията на интелектуалците”, главно заради силата на дебатите във Ворпарламент във Франкфурт и в Славянския конгрес в Прага и заради епохалната публикация на “Комунистическия манифест” (виж по-долу). В действителност това било време, когато кървавите действия говорели на много по-висок глас от чистите думи. Не само интелектуалците изпълнили барикадите, макар че поети като Ламартин, Мицкевич или Шандор Петьофи се хвърлили в схватката. Ламартин заемал поста на външен министър в първоначалното френско революционно правителство. Мицкевич вдигнал легион от полски изгнаници на бой за Римската република. Петьофи загинал в битка срещу австрийците. В Париж над 10 000 души загинали по време на Юнските дни, когато войските на генерал Кавиняк смазали съпротивата на работниците, чиито краткотрайни национални работилници били забранени. В Берлин и другаде монарсите били склонни първо да стрелят, а после да обсъждат конституциите. В Италия Сардиния сложила началото на “Гуера санта” срещу австрийското управление в Лом-
812
DYNAMO
бардия. В Унгария, където Хабсбургите били детронирани и Кошуг бил обявен за регент и диктатор, били необходими две руски армии и кампания от цяла година, за да се наложи реставрацията. В Италия трябвало да бъдат извикани френски, австрийски и неаполитански войски, за да унищожат самопровъзгласилата се република в Рим и Венеция.
Поради това в непосредствена равносметка 1848 г. провокирала серия от либерални бедствия. Само една монархия била катурната, и то тази във Франция, където президентът Луи-Наполеон бързо подкопал устоите на републиканските институции, които го довели на власт. Само за три години французите, които отхвърлили своя крал, още веднъж били яхнати от един автократичен император. Нито една от новите републики в Европа не оцеляла. Метерних, символът на предишната епоха, се върнал във Виена от изгнание в Лондон. Заедно с него се върнали нови репресии, налагани от нови лидери.
Но скоро след това 1848 г. започнала да се възприема като водораздел в европейските дела. Реакционните режими триумфирали, но на такава висока цена, че не могли да понесат повторение на събитията. Конституциите, които били гарантирани, наложени и в някои случаи оттеглени, постепенно били въведени отново или разширени. Ако насилническите методи на революционерите били отхвърлени, политическите и социалните реформи, които те изисквали, сега били подложени на сериозно обмисляне. С известно закъснение монарсите осъзнали, че разумните отстъпки пред народните искания са за предпочитане пред безкрайните репресии. Един по един през следващите две десетилетия победителите от 1848 г. изоставили своите замръзнали становища. Националните и конституционните аспирации отново излезли на преден план. Дори автократичните империи на изток започнали да се огъват. През 1855 г., с възкачването на трона на Александър II (упр. 1855-81), Романови задвижили сезона на либерализацията ä la russe. През 1867 г., чрез Ausgleich, или “Споразумение за изравняване”, Хабсбургите най-накрая отговорили на дълготрайните желания на унгарците, създавайки дуалистичната Австро-Унгарска монархия, Kaiserliche und Königliche, в която трябвало да живеят до края на своето владичество.