Расовите теории упражнявали силна привлекателност. Идеята за кавказката раса била измислена в края на XVIII век. Сродната идея за “арийската раса” била изказана за пръв път от един германски професор в Оксфорд, Макс Мюлер. Всяка националност в Европа била изкушена да мисли за себе си като за уникална расова група, чиято кръв образувала различно и отделно течение. Бил проявен необикновен интерес към етнологията и към изучаването на “расовите типове”, за които се предполагало, че кореспондират с всяка от модерните нации. В Лондон Кралското историческо общество спонсорирало серия от експерименти върху своите членове, показвайки, че черепите на онези с келтски имена са по-низши от онези с англосаксонски произход27. (Няма надежда за никого с името Дейвис.) В Германия науката евгеника стигнала до подобни резултати. Хюстън Стюарт Чембърлейн (1855-1927), англичанин, който живеел в Германия, стеснил съзидателната раса от арийци до тевтонци. “Истинската история, написал той, започва от момента, когато германецът със силна ръка сграбчва античното наследство.” Или отново: “Който твърди, че Христос е бил евреин, е или невеж, или нечестен“28, [caucasia]
824
DYNAMO
KALEVALA
Kalevala, или “Земя на герои”, най-общо се приема като национален епос на фини те. Това е поема от около 50 песни или 22 795 стиха, публикувани за пръв път през 1835 г. и във второ, окончателно издание — през 1849 г. Това е полулитературен] епос, съставен най-вече от автентичен фолклор. Всъщност това е, до голяма степен, про дукт на главния й съставител, Елиас Льонрот (1802-84), който използвал класически моде ли, за да трансформира и украси суровия устен материал, който събирал сред селяните от] Източна Финландия и Руска Карелия. Като такава тя илюстрира не само наследството на европейския езически фолклор, но също така и процеса, в който активистите от XIX век] привличали пренебрегвани дотогава народни извори, за да създадат национално съзнание] Хердер (1744-1803) създал идеята, че модерните нации могат да разцъфтят само когато при тежават отличителна културна идентичност, базирана върху народния език и народните тра диции. Kalevala била Хердеров пример par excellence.
По времето на Льонрот фините преминали от шведско владичество към владичест] вото на царска Русия и имали силно желание да се отделят от културата на своите шведски] и руски господари. Историите са съсредоточени около Вайнамойнен, “Вечният мъдрец”, кой то властва над земята Калевала, водейки я на борба срещу Похола, населена от богове, ги] ганти и невидими духове:
Siitä vanha Väinämöinen, Laskea karehtelevi Venehellä vaskisella, Kuutilla kuparisella Yläisihin maaemihin Alaisihin taivosihin.
Sinne puuttui pursinensa, Venehinensä väsähyti.
Jätti kantelon jälille, Soiton Suomelle sorean, Kansalle ilon ikuisen, Laulut suuret lapsillensa.
Тогава старият Вайнамойнен Тръгна на своя път, пеейки, Плавайки на своята лодка от мед,
В своя съд, направен от мед,
Към земята под небесата Отплава към по-високи райони.
Там той почина с кораба си,
Почина, уморен, със своя кораб,
Но ни остави своята песен,
Остави ни чаровната арфа на Суоми, За неговите хора трайно удоволствие, Силните песни за децата на Суоми1.
Всички европейски нации преминали през фазата на събиране, романтизиране и измисляне на своя фолклор. Повторното публикуване на романсите за Артур от Кретиен де Троа и сър Томас Малъри принадлежи към същата тенденция. Дори американците искали да участват; и работата на Льонрот упражнила силно влияние върху Hiawatha (1855) от Хенри Лонгфелоу, който познавал немския превод на Kalevala, публикуван през 1851 г. от член на Имперската академия на науките в Санкт Петербург.
Националните епоси като финската Kalevala или уелският Mabinogion имали особено значение за онези нации, чийто стремеж към отделна културна идентичност бил възпрепятстван от политическата им зависимост. Не е изненадващо да открием, че както Hiawatha, така и Kalevala били преведени на полски през 60-те години на XX век.
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
825
Панславянското движение в Русия било натоварено с расови отсенки. Претендирайки за обединение на всички славянски народи под закрилата на царя, то често приемало, че политическата солидарност ще се появи от (несъществуващото) расово сходство на славяните. То получило слаб резонанс сред католиците - поляци и хървати, които също родили свои по-ранни версии на панславизма и които сега се противопоставяли с научни документи, доказващи, че руснаците в действителност били славянизирани фини29. То се радвало на голяма популярност сред сърбите, чехите и българите, тъй като и трите нации очаквали своето освобождение от Русия. Руският национализъм, смесен с панславизма, показал несравнима месианска пламенност. Достоевски можел да изстиска оптимистична нотка от най-необещаващия материал: