НАЧАЛОТО на организираните политически общности, или на “държавите”, рядко е било търсено преди периода на неолита. Някои теоретици, включително и марксистите, се вглеждат в племената и племенните вождове от бронзовата и желязната епоха. Други се вглеждат в революцията от неолита в земеделието и в свързаното с нея нарастване на фиксираното заселване. Според В. Гордън Чайлд например предварителните условия за държава, организирана по местоживеене, а не по кръвно родство, изискват териториална власт, излишък от стоки, символични паметници, търговия на далечни разстояния, специализация на труда, класово общество, научни познания и владеене на изкуството на писането. За пръв път подобни предварителни условия се срещат в Египет, Месопотамия и Европа, в градовете-държави на древна Гърция. (Виж Глава II.)
Анализът на сложното общество от ловци-жетвари обаче проектира темата много по-назад във времето. Изглежда, че ловците-жетвари или жетварите-ловци не са били спасени от вековната заплаха за изчезване чрез появата на земеделието. Напротив, те се наслаждавали на много хилядолетия “безкрайно свободно време и изобилие”. Те били запознати със земеделието, когато то се появило, но го отхвърлили, освен като периферна или допълнителна дейност.
Нещо повече, в по-късните етапи от предисторията те развили социални структури, които позволявали диференцирана специализация. Освен бродещите надалеч ловци-войни и базираните у дома жетвари някои групи можели да се специализират в новите трудови интензивни процеси като риболова, събирането на морска храна, косенето на дива трева и събирането на орехи или хващането на птици. Други били свободни да се специализират като организатори или преговарящи при формирането на федерации или регионални съюзи. С други думи, групите на ловците-жетвари притежавали в зародиш делегатска и политическа класа. Историческият проблем може да бъде адресиран по аналогия към коренните жители на Северна Америка, Австралия и Нова Гвинея.
Поради това големият въпрос за ловците-жетвари, изглежда, не е “Как те са прогресирали до по-високото ниво на едно земеделско и политизирано общество?”, а “Какво ги е убедило да изоставят предимствата на своя сигурен, охолен и психологически освободен начин на живот?”1
че известно като земеделие, било придружено от по-нататъшни подобрения в каменната технология, където чрез наточване, изглаждане и пробиване се произвеждали оръдия на труда с много по-високо качество. Тази “революция на неолита” започнала в Близкия изток през осмото хилядолетие пр. Хр. и в северните части на Европа в края на второто. Тя видяла началото на фермерството, на отглеждането на говеда, овце и свине; на отглеждането на коне и хибридизацията, от която се раждали мулета; на систематичното производство на зърнени храни; на орането, тъкането, грън-чарството и миньорството. Тя видяла и най-важния стремеж за всестранна колонизация на Полуострова, където по-рано съществували само разпръснати селища.
Идентифицирани са две главни линии на напредъка по време на неолита. Едната, която се свързва с ипеагЬапс1кегатИ<, или “линеарното грънчарство”, се движи
94
PENINSULA
ЦШввЕЬ
ВЕНЕРА от Лосел е датирана към 1900 г. пр. Хр. Представлява барелеф, изваян върху вътрешната стена на една пещера в Дордона и боядисан с червена охра. Показва седнала женска фигура, чиито черти на лицето не са оцелели, но тя е с голяма коса, дръпната зад рамото, дълги, разлюлени гърди и широко разтворени колене, за да бъде показана вулвата. Лявата ръка е отпусната върху корема, показващ напреднала бременност. Извитата дясна ръка е вдигнала нависоко оформен като сърп бизонски рог.
Както повечето човешки изображения в ранното европейско изкуство, покриващо над 90 процента от човешката история, явният женски род на тази фигура е едновременно поразителен и красноречив. Широко се приема, че тя представлява палеонтологичната Богиня, вариант на “Великата космическа майка”, култът към която доминира в ритуалите на матриархалната общност. Според една интерпретация подобна фигура се е издигала над танцов ритуал с маски, където жени, мъже и деца търсели мистично общуване с духовете на животните. По-малко сигурно е, че тя е представлявала върха в образната система при пещерния живот, където пещерата е била “Утробата-гробница-лабиринт на Великата земна майка” и където “кръв-жена-луна-бизонски рог-раждане-магия-житейски цикъл се ана-логизират в непрестанен резонанс или хармония, или свещени енергии.”1
Матриархалният или “матрифокусен” характер на предисторическото общество е приет от много теоретици от Маркс и Енгелс нататък. Обаче предположението, че матриарха-тът е действал само на “най-примитивно” ниво, сега се смята за обосновано. В своя труд върху митовете поетът Робърт Грейвз изследва произхода и съдбата на матрифокусната култура в Европа, проследявайки упадъка на женския статус от древното обожествяване до античното заробване2.