GATTOPARDO
време прозвънявала по някоя невероятна дума; любов, девственост, смърт. По време на то-I ва тананикане целият вид на стаята, украсена в рококо, сякаш се променил. Дори папага-I лите, разперили шарените си криле над копринените стени, изглеждали смутени. Дори Маг-I далена между двата прозореца сякаш се каела…
Сега всичко се върнало към обичайния си ред и безпорядък. Бендико, датското куче, I влязло, въртейки опашка, през вратата, от която слугите току-що излезли. Жените станали I бавно на крака, полюшващите се поли разкривали голите, митологични фигури, изрисува-I ни навсякъде върху млечните дълбини на плочките. Само Андромеда останала покрита с I расото на отец Пироне, все още потънала в допълнителна молитва…1
Дон Фабрицио Корбера, принц на Салина, изпълнявал древните семейни ритуали в своята I вила над Палермо. Сицилия преминавала през неспокойния интервал между несполучливо-I то въстание в Месина през април и акостирането на Гарибалди в Марсапа на 11 май. Прин-I цът, известен от своя герб като “Гепардът”, навлизал в здрача на Бурбонската монархия, на I феодалните привилегии и на своя.разстроен емоционален живот.
Историческите романи могат да бъдат класифицирани в много категории. Евтините ограб-I ват миналото, за да осигурят екзотичен фон за една несвързана измислица. Някои го из-I ползват като неутрална сцена, за да създадат впечатление за дискусия по вечни проблеми. I Малко могат да обогатят нечие разбиране както за историята, така и за хуманността. III ваИорагЩ (“Гепардът”), публикуван през 1958 г., бил посмъртна творба на Джузепе Томази I (1896-1957), херцог на Парма и принц на Лампедуза. Рядко се случва някой романист да I покаже такова разбиране, такава историческа чувствителност.
Май 1910 г. Трите млади дъщери на дон Фабрицио все още живеят във Вила Салина. Мощите от семейния параклис трябва да бъдат изхвърлени, тъй като са обявени за лъжливи от кардинал архиепископа. Случайно козината на Бендико, пазена дълго като постелка, е изхвърлена заедно с тях. Когато препарираният труп бе извлечен, стъклените очи я погледнаха със смирен упрек. Онова, което остана от Бендико, бе захвърлено в ъгъла на двора. По време на летенето й през прозореца неговата фигура се възстанови за миг; във въздуха там сякаш танцуваше четириного с дълги мустаци, а десният му преден крак се вдигаше за проклятие. После всичко намери мир в малката купчинка синкав прах. Poi шио 1го\д расе т ип тиссМеио (Ц роЬеге 1т<1аг.
832
DYNAMO
Националният Ворпарламент, който се събрал в църквата “Св. Павел” във Франкфурт, 1 съставил конституцията за бъдещата Германска империя. Но той не можел да прило-I жи на практика нито едно от своите решения. Той бил силно разделен по въпроса за ] Шлезвиг-Холщайн. Не можел да реши дали Германия трябва да бъде ограничена до I германската етническа територия, или трябва да включи цялата Австрийска империя, 1 която била предимно негерманска. Той предложил короната на фридрих-Вилхелм IV 1 от Прусия, който отхвърлил честта, “която миришела на канал”. Бил разпуснат през ] юли 1849 г. сред взаимни обвинения и репресии. (Виж Приложение III, стр. 1309.)
Обръщането на Прусия към обединението на Германия станало през 60-те го-I дини на XIX век, най-вече като начин за отхвърляне на Германската конфедерация и на безнадеждното обвързване с Австрия. През първите години на Вилхелм I (упр, 1861- ] 88) делата на Прусия достигнали до много двусмислено състояние. Авторитарната вьр-1 хушка била засилена от военните реформи на фон Роон, докато изборите за Landtag ] довели до либерално мнозинство, оглавено от Fortschrittspartei от Вапдек. През 1862 r. 1 Ото фон Бисмарк (1815-98) бил назначен за премиер, за да оправи възникналата в j резултат на това криза, ако е необходимо, с неконституционни мерки. Неговата цел била да постави Прусия “на седлото” на Германия, а Германия - на седлото на Европа. Огромни разногласия били причинени от обединената пруско-австрийска администрация на Шлезвиг-Холщайн. Вилхелм I не можел да реши дали да води Конфедерацията, или да я остави на франц-Йосиф, както направил с Франкфурт фюрстентаг през 1863 г. Всички тези проблеми били уредени от решителността на Бисмарк да създаде нова Северогерманска конфедерация без Австрия и чрез майсторското използване на ограничената война. През 1864 г. Прусия нападнала и победила Дания, за да анек-j сира Шлезвиг. През 1866 г., когато Австрия повдигнала въпроса за Шлезвиг в Конфе-деративното събрание, Прусия бързо се оттеглила, атакувайки и побеждавайки Австрия и германските съюзници на Австрия. Светкавичната победа при Садова, край Хра-дец Крапове (Кьониграц), осигурила пруското превъзходство и образуването на Се-верогерманската федерация. През 1870-1 г. Прусия нападнала и победила Франция.