В последвалата еуфория Бисмарк уредил федерацията да приеме южногерманските държави, а Вилхелм I да бъде провъзгласен за германски император. Германия отново била обединена; консервативната цитадела триумфирала, а либералите били объркани. [HERMANN]
Полското национално движение имало дълго родословие, най-добрите препоръки, най-голямата решителност, най-лошата преса и най-малкия успех. То проследило своя произход до антируските конфедерации от XVIII век; и раждало по едно въоръжено въстание на всяко поколение между Поделбите и Втората световна война - през 1733,
1768,1794,1830,1848,1863,1905,1919,1944 г. То подхранило един преждевременно развит национализъм, който вече бил узрял по времето на Наполеон. В същността си той почти нямал нищо общо с икономическия рационализъм, всичко било свързано с волята за съхраняване на културата, идентичността, честта.
Полските въстания от началото на XIX век се стремели да възстановят разпънатата на кръст република Полша-Литва. Те били подтиквани от мистичните образи на романтическата поезия от убеждението, че Полша, “Христос на нациите”, ще има своя “Трети ден”:
41. Колумб слиза в Сан Доминго, 1493 г.
42. Лутер влиза във Вормс, 1521 г.
47. Кралят-слънце като баща на семейство
48. философът без гащи
50. Господарите на морето
57. Приятелят на децата 58. Рицар в лъскава броня
69. Сюрреалистично
72. Европа в мъчение
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
833
HERMANN
HERMANNSDENKMAL, паметникът на Арминиус, се издига на висока скала над гористите склонове на Теутонбургервалд край Детмолд във Вестфалия. Той напомня за победата през 9 г. сл. Хр. на германския вожд Херман, или Арминиус, който някъде наблизо унищожил нахлуващите римски легиони. Пиедестал с колонада подкрепя гигантска статуя от кована мед, висока почти 30 м. Десет пъти по-голям, отколкото на живо, Херман се чумери под крилатия си шлем и размахва заканително огромен меч над полето отдолу.
Били нужни почти четиридесет години за построяването на монумента. Като класическия Храм от Валхала (1830—42), построен от краля на Бавария върху отвесна скала, надвесена над Дунав край Регенсбург, той бил замислен от едно поколение, което помнело Наполеон и войните за освобождение. Но не бил завършен, докато Германия не се обединила и германският национализъм не приел по-силова форма. Архитектът и първият човек, задвижил проекта, Ернст фон Бандел, многократно се провалял в търсенето на необходимите финанси. Най-накрая успял, събирайки такси от всички училища в Германската империя. Херман бил открит през 1875 г., подходящ символ за новооткритата гордост на империята.
В разцвета на национализма всяка самоуважаваща се нация се чувствала задължена, в името на своята чест, да намери герои, подходящи за увековечаване; и обществените паметници имали определена социална и образователна цел. Hermannsdenkmal положил основата на един специален псевдоисторически жанр, който профучал над цяла Европа1. В Германия той има няколко съперника, сред които са Niederwaldsdenkmal на брега на Рейн, конната статуя на император Вилхелм I на планината Кифхаузер в Тюрингия и Völkerschlachtdenkmal (1913), който бил издигнат от съюза на патриотите в Лайпциг в чест на стогодишнината от Битката на нациите. По време и по дух той много напомня за статуята на онзи най-непарламентарен крал Ричард Лъвското сърце, издигната до Парламента в Лондон, на Грюнвалдския монумент (1910) в Краков и на монумента на Версенжеторикс на Плато де Гергови край Клермон-Феран.
Може би най-крайното в политическата естетика на националните чувства може да се открие в паметника на кучето на принц Левелин, Гелерт, който бил издигнат в Бедгелерт (Гробът на Гелерт) в Северен Уелс през 90-те години на XVIII век2. Колкото по-голям бил патосът, колкото по-далечно било времето, толкова повече романтическото поколение се ентусиазирало от тези спомени за своите корени.
Здравей, 0, Христе, Ти Боже на Хората!
Полша следва Твоите стъпки,
Като Теб страда, на Теб се моли,
Като Теб също тя ще възкръсне отново”.
Главните действия били насочени от Конгресното кралство срещу Русия, въпреки че поляците от Австрия и Прусия също вземали участие. Подобни изблици имало в Литва, Белорусия и Украйна. През ноември 1830 г. една прибързана конспира-
53. Европа
Ж Мг
834
DYNAMO
ция, провокирана от слуховете, че царят планира да изпрати своята полска армия срещу Белгия, довела до избухването на руско-полската война. Царят отхвърлил съвета на правителството във Варшава, послушал консервативния княз Чарториски и отказал всякакъв диалог. И проблемите били оставени на безкомпромисността. В този случай професионалната полска армия имала истински шанс за победа, но постепенно била обходена и победена. През септември 1831 г., когато руснаците щурмували последните позиции край Варшава, те намерили трупа на генерал Совински все още изправен в полето сред мъртви и умиращи. Старият Наполеонов офицер наредил на своите хора да забият дървения му крак “здраво в полската земя”, така че да не се поклони пред тираните. Конституцията на Конгресното кралство била суспендирана. Всички бунтовници били лишени от свобода и имот. Десет хиляди изгнаници стигнали до франция; десетки хиляди били откарани във вериги в Сибир.