844
DYNAMO
Маркс бил Пророкът; Пролетариатът бил Избраният народ; социалистическото движение било Църквата; Революцията била Второто пришествие; Комунизмът бил Обетованата земя40.
Маркс нямал почти нищо общо с практическата политика. Той помогнал при учредяването на Международната асоциация на работниците, призрачна организация, която по-кьсно била превъзнасяна като “Първият интернационал”, за която написал конституция, и няколко въодушевени обръщения. В късните си години привлякъл значителен брой последователи сред германските социалисти и техните руски ученици, но не и в Британия. Когато починал, бил погребан в гробището Найгейт, в гроб, обърнат към гроба на Хърбърт Спенсър с надпис: “Досега философите обясниха света по различни начини: важното обаче е да го променят”. Енгелс написал последните два тома от “Капиталът” по бележките на Маркс, като по този начин довършил една обща творба, чиито индивидуални елементи не винаги могат да се различат. Но той имал и свои идеи. Той бил подобре запознат от Маркс със социалните условия и бил по-заг-рижен за практическите приложения на техните теории. Обяснявайки “западането на държавната власт”, неговите Anti-Dühring (1878) и “За произхода на семейството, честната собственост и държавата” (1884) дали голямо насърчение на активните революционери.
По-късните коментатори били склонни да се отнасят доста пренебрежително към достойнствата на марксизма. Маркс, казват те, бил “характерен за либерална Европа”, “типичен социален теоретик от XIX век”41. Те може и да са прави; но пропускат главното. Интелектуалната прецизност на марксизма се оказала далеч по-слаба от неговата емоционална сила. Огромното мнозинство от хората, които повярвали, че Маркс е осигурил научната база за техните мечти за социална справедливост, нито за миг не са се замисляли критично върху неговите писания. Маркс несъзнателно ги снабдил с още един заместител на религията.
Очевидната социална база за социализма била осигурена от новата работническа класа. На практика много работници останали настрани; и почти всички социалистически организации били доминирани от интелектуалци от средната класа. Прототипът било английското фабианско общество. В Източна Европа, където наскоро създадената работническа класа останала малка, социализмът бил поет или от международни конспиратори, както в Русия, или, както в Полша, от онзи клон от движението за независимост, който желаел да превъзмогне всички етнически разделения, проповядвани от неговите националистически съперници. Опитите да се мобилизира социалистическо движение с масова подкрепа постоянно се разбивали в стените на местните интереси, правителствените репресии или интелектуалната нерешителност. В повечето страни социалистическите партии от един или друг вид се мъчели да оцелеят след десетилетия на разочарования. Чак през 90-те години на XIX век се консолидирал един по-внушителен парад от партии. (Виж Приложение III, стр. 1314.) Най-важната, Германската социалдемократическа партия (ГСДП или SPD), била установена завинаги през 1890 г. след дванадесет години забрана от антисоциалистическия закон на Бисмарк. Тя проследила своя произход до Готската програма от 1875 г. и до сливането на асоциацията на Ласал с различни марксистки групи. Ерфуртската програма от 1891 г. до голяма степен била формулирана от Карл Кауцки (1854-1938) и била открито марксистка. Но тя скоро била променена както от ревизионистичните кри-