Мащабът и темпото на еврейските преселения видимо нараснали през втората половина от XIX век. До известна степен движението може да се обясни с демографския натиск и с редовните процеси на модернизация и урбанизация. Еврейското население в Европа се умножило от около два милиона през 1800 г. до около девет милиона през 1900 г. Но преследванията и още повече страхът от преследване също били важни фактори. При Александър III (упр. 1881-94) царското правителство се опитвало да наложи законите на Предела. В последвалото паническо бягство често се губела разликата между преселници и бежанци. Стотици хиляди евреи напуснали Русия завинаги, насочвайки се към Западна Европа и САЩ. [pogrom]
Еврейската миграция била подпомогната силно от нарастващия кръг от европейски държави, където евреите се ползвали с пълни граждански права. В това отношение примерът бил даден от революционна франция, където на 27 септември 1791 г. Конвентът гарантирал гражданство на всички евреи, положили клетва за лоялност. Инициативата била поета от президента на Конвента абат Грегори (1750-1831), който смятал равното третиране на евреите като част от християнския дълг. По време на дебата маркиз Де Клермон-Тонер направил прочутото разграничение: “На евреите трябва да бъде отказано всичко като отделна нация и да им бъде гарантирано всичко като индивиди”51. След това юридическото изравняване на евреите се превърнало в стандартен пункт от европейския либерализъм и постепенно било въведено навсякъде освен в Руската империя. (Виж Приложение III, стр. 1301.)
Но изравняването на евреите било нож с две остриета. То изисквало фундаментална промяна в поведението и отношенията както на приемащите общества, така и от самите евреи. То изисквало не само сваляне на всички ограничения, наложе-
54. Европа
850
DYNAMO
POGROM
ПРЕЗ април 1881 г. град Иелизаветраг в Украйна станал сцена на организиран погром. Това било първото безчинство в една вълна от нападения през следващите три години срещу еврейските общности в Киев, Одеса, Варшава и Нижни Новгород. Уплашени от убийството на цар Александър II, руските власти почти не направили нищо, за да възпрат реакционните общества и градските тълпи да превърнат евреите в публична изкупителна жертва. Думата “погром” се използвала, за да се обозначи координирано нападение на една етническа група срещу друга, и била прилагана към много видове жертви, сред които били арменците и татарите. След 1881 г. тя си спечелила специално подзначение за нападение над евреи1.
Втора вълна от погроми последвала през 1903-6 г. Официалната пропаганда по правило свързвала евреите с революционните размирници. Четиридесет и пет души умрели в Кишинев (1903), 300 в Одеса (1905) и 80 в Бялисток. При подобни инциденти в цялата империя били дадени общо 800 жертви.
Третата вълна, през 1917—21 г., надхвърлила далеч всички предишни ужаси. Първоначалното клане в Новгород Северски било извършено от Червената армия, която измислила лозунга “Бий буржоата и евреите”. Украинските националистически и руските “Бели” сили се оказали още по-безмилостни. Армията на Деникин развявала лозунга “Бий жида, спаси Россию“. 1700 души били избити в Проскиров (1919), 1500 — във Фастов (септември 1919) и 4000 — в Тетиев. Общите еврейски жертви надхвърлили 60 000. Доколко те били жертви на гражданската война или изключително на антисемитизма, е друг въпрос2.
През нощта на 22 срещу 23 ноември 1918 г., точно след като полската армия превзела отново Лвов (Лемберг) от украинците, в няколко части от града пламнали бунтове и се твърдяло, че някой е стрелял по полските войници. В последвалата кървава баня 374 души изгубили живота си, 55 от тях — евреи. Три съюзнически мисии не постигнали съгласие за причините. Може ли антисемитизмът да е лежал в основата на едно клане, в което по-големият брой от жертвите били християни? Въпреки това Lembergerpogrom получил широка известност, а “Погромите в Полша” се превърнали в едно от често срещаните следвоенни заглавия в пресата. Най-ужасните зверства били извършени другаде. Но, не за последен път, Полша поела главния удар на враждебната реклама3. |LYCZAk6\V]