Китай, който притежавал най-древната цивилизация на света, притежавал също и император, когото европейските правителства признавали. Официалната колонизация от африкански тип не била допусната; така че на преден план излезли вземането на земи под наем и търговските концесии. Действително стойността на китайското имперско управление била толкова голяма за европейците, че през 1901 г. то се превърнало в обект на обединен европейски протекторат. Този унизителен епизод осигурил стимула, който десет години по-късно довел до създаването на Национална република Китай и до началото на модерната китайска история, [boxer]
Съседката на Китай, Япония, била напълно затворена за външно влияние до 1855 г.; но тя възприела толкова добре същината на европейските средства, че за кратко време успяла да създаде своя собствена колониална империя, първо в Корея, а после и в Китайска Манджурия. Решителната японска победа над Русия във войната
I
юшю
BOXER
Вокояо 2 часа следобед на 14 август 1900 г. муллшацишшши шш за помощ си пробити (гьг до Поени след десетдневен марш от Тиентзин. Те свалили обсадата на заградения чуждестранен квартал в Пекин, който бил откъснат от външния свят в продължение на осем седмици преди това.
Китай в полумрака на императрица Де-цзун бил обхванат от Боксьорсгая бунт -ксеиофобско движение, което било склонно да прогони всички “чуждестранни дяволи” и всички техни дела. Боксьорите, чието английско име е извлечено от китайската им емблема -“юмрукът на справедливата хармония“, — били вбесени от всичко европейско — от железниците до християнството. Те смятали, че чуждестранните легации упражняват лошо влияние върху собственото им правителство. В своите опити да ги прогонят не се поколебали да избият много европейски мисионери и дипломати, да избият китайските християни и да опожарят голяма част от стария град. Те били подпомогнати от конспирацията поне на част от имперските чиновници и към тях се присъединили редовни китайски войски.
В европейската история китайската експедиция от 1900 г. била уникална с това, че за кратко обединила всички в една обща инициатива. Британци, французи, немци, италианци, руснаци, американци и японци обединили своите сили, за да унищожат общата заплаха. Отбраната на чуждестранния квартал била поста от военноморски корпус от различни националности под командването на британския министър сър Клод Макдоналд. Подкреплението от 20 000 бойци било водено от генерал сър Алфред Гейсъли и се състояло от руснаци, американци, японци и една бригада от индийската армия. Постоянният експедиционен корпус от 20 000 германски военни под командването на фелдмаршал граф фон Валдзее пристигнал в края на септември само за да бъде изтеглен почти незабавно.
Защото солидарността на европейците се разпаднала веднага щом била отстранена непосредствената опасност. Германия и Италия настояли за репарации, далеч по големи от тези на техните партньори. Русия отказала да участва в преследването на китайците, отговорни за кланетата. Действително самите руски войски, които овладели Манджурия, извършили кланета в огромни мащаби. Британия и Германия интерпретирали заключителната конвенция по доста различни начини. Нито за пръв, нито за последен път всички участници демонстрирали, че европейското единство, ако изобщо съществувало, можело да се опише най-добре като моментен проблясък1.
от 1904-5 г., както по суша, така и по море, се оказала една от сензациите на епохата, подкопавайки много от любимите европейски илюзии.
Тихоокеанските острови останали непокътнати най-дълго. Последните стъпки в историята на империализма видели как Германия превзема Западна Самоа (1898) и как САЩ превземат Хавай (1900), докато на островите на запад от Фиджи било наложено съвместно англо-френско управление (1906).
Ако европейският империализъм, чрез “европеизацията”, завършил най-силния формиращ процес в модерния свят като цяло, също така подчинил самата Европа на широка гама от различни видове натиск и на различни влияния. Той разделил европейските нации на такива, които се оказали /трепитдйШд, или “имперски стойностни”, и на нации, които не били такива, прибавяйки допълнителна степен към по-ста-