ЮЗИНАТА НА СВЕТА
859
рата категория на “исторически” и “неисторически” нации. Той дал силен тласък на икономиките и следователно на военния потенциал на онези страни, които се сдобили с империи, наклонявайки стратегическия баланс в полза на Западна Европа. Повишил силно близостта на Европа с неевропейските култури и с екзотичните “колониални” продукти. В някои случаи, както с Британия, хората се запознали подобре с Тибет или с Ботсуана, отколкото със своите европейски съседи. Но той засилил европейските религиозни и расови предразсъдъци, създавайки бариери и комплекси, които се задържали много повече от самите империи. Тези предразсъдъци били достатъчно крайни, че през 1904 г. например целият град Хамбург можел да изложи група самоански жени, заградени в местната зоологическа градина“.
Както било предсказано от песимистите, колониалните конфликти започнали да избухват на границата между двата века. През 1898 г. Британия и франция за малко не се сблъскали, след като техните експедиционни сили се изправили лице в лице във фашода в Судан. През 1899-1902 г. британската война срещу Бурските републики в Южна Африка била усложнена от германската подкрепа за бурите. През 1906 г. и отново през 1911 г. ходовете на французите за завладяване на Мароко подпалили активни германски протести. Но в никой случай колониалното съперничество не довело до тотапна война. То определено допълнило сбора от факторите на обща неприязън; но обикновено можело да бъде успокоено чрез “политиката на отворени врати” в полза на търговските интереси както в Китай, така и в Мароко.
Военноморската сила била ключът към имперския успех. Бойните кораби били свързани с контрола над световните търговски интереси по начин, по който сухопътните армии никога не могли да бъдат. (Класическото изследване, “Влиянието на морската сила върху историята, 1660-1783” (1890) било написано от американския адмирал Алфред Тейър Меън.) Проблемът бил изваден силно на преден план през 1898 г. През тази година, по време на Испано-американската война, американският флот лишил Испания от цяла верига от останалите й колонии от Куба до Филипините. В същото време германският военен министър фон Тирпиц взел стратегическото решение да положи началото на програма за корабостроене и да предизвика британския флот от супербойни кораби. Надпреварата във въоръжаването била в ход.
Късна имперска Русия била един великолепен звяр. Нейните очевидни недостатъци се компенсирали от привидно неизчерпаемия й склад от сила и енергия. Дълго след това била идентифицирана, от Алексис де Торкевил и от други, като единствената сила, способна в бъдеще да предизвика САЩ. Тя притежавала най-голямата консолидирана държавна територия на земното кълбо, най-голямото население в Европа и най-голямата армия на света. Тя била главният европейски източник на земеделски износ и с неописуемите си минерални ресурси - главният получател на чужди инвестиции. В културно отношение Русия наскоро се изстреляла напред като една от най-обаятелните звезди на европейския небосвод. Руският език, чиито по-ранни литературни традиции били ограничени, израснал до внезапна зрелост. Пушкин, Пер-монтов, Толстой, Достоевски и Чехов можели да бъдат изброени сред гигантите на световната литература. В ръцете на Мусоргски, Чайковски, Римски-Корсаков руската музика била ненадмината. Ба//е1 Дивее и театралната школа на Станиславски били лидери в своите области. В социално отношение Русия все още се опирала на изостаналото селско общество от бивши крепостни. Но участта на селяните се подобрява-
А
860
DYNAMO
ла; и никъде другаде Селският въпрос не получил по-сериозно внимание. Аграрните реформи на П. А. Столипин през 1906-11 г. дали на селяните мобилност и средства за закупуване на земя. В очите на европейците по-голямата част от руската изостаналост била маскирана от блестящия двор на царя и от потока руски аристократи, търговци, артисти и професори, които били напълно интегрирани във всеки аспект от европейския живот. В политическо отношение за Русия се смятало, че е постигнала сериозен либерален прогрес след 1905 г.; проблемът с националностите до голяма степен бил завоалиран. Изисквала се преди всичко стабилност; вътрешните кризи пое-тоянно били провокирани от страничните ефекти на външните войни. Онова, от което Русия се нуждаела, за да осъзнае своя огромен потенциал, било безкрайно продължаване на европейския мир. [Chernobyl]
Късна имперска Германия била страната, която се чувствала най-измамена от империалистическите развития. В много отношения била образцовата държава през XIX век - модерна, научна, национална, просперираща и силна. Но тя можела да се оприличи на великолепна машина с едно разхлабено зъбчато колело - машина, която започнала да вибрира, да загрява и в крайните си експлозии можела да разруши цялата фабрика. При Вилхелм II (упр. 1888-1918), чиято изсъхнала ръка се свързвала символично с дефектите на страната, тя възприела арогантно и агресивно поведение. Мощната германска индустриализация се развила по-късно от индустриализацията в Британия и франция. Политическото обединение станало чак през 1871 г. В резултат от това германската колониална империя не приела пропорциите, които германската гордост и способности, изглежда, заслужавали. Германските идеи за Lebensraum, или “жизнено пространство”, за пръв път били огласени във връзка с нейния скромен колониален дял. Обективно германското неблагоприятно положение било повече въображаемо, отколкото реално: нейното икономическо проникване в съседните райони от Източна Европа било повече от компенсация за липсата на далечни колонии. Но нейното психологическо негодувание било дълбоко. Кайзерът и неговият двор не виждали мира като ключ към по-късното германско господство на европейската политическа и икономическа сцена. [е=тс2]