Декадентите платили скъпо за своето непокорство. Верлен изразил възгледа, че “декадансът загатва… най-изтьнчените мисли на екстремната цивилизация”. Но малко от неговите съвременници били съгласни с това. Бодпер бил глобен жестоко и унижен заради “оскърбление на обществения морал”, което уж се съдържало в неговите стихотворения. Верлен бил вкаран в затвора, след като избягал с Рембо и го прострелял при скандал. През 1893 г. един немски писател заклеймил наркотиците, хомосексуализма, порнографията, истерията и “края на установения ред, който е задоволявал логиката и е спъвал покварата в продължение на хиляди години”. “Преобладаващото чувство, написал Макс Нордау, е на неизбежна гибел и угасване”68. В Англия Оскар фингъл 0’флеърти Уилс Уайлд (1854-1900), автор на няколко блестящи комични драми, особено “Колко важно е да бъдеш сериозен” (1895), прекарал две горчиви години в Редингската тъмница за хомосексуални престъпления. Повечето от работите на неговия сътрудник, еротичния илюстратор Обри Бардсли (1872-98), не ставали за публикуване, както и тези на Олджьрнън Суинбърн (1837-1909), поет, критик и стар итьн-ски мазохист. Наклонностите на тези естети били напълно несъвместими с морала на повечето части от обществото, където съблюдаването на религиозните обреди, социалните подобрения и умереността били достигнали до върховата си точка, [bambini] [TOUR]
Модерната живопис скъсала завинаги с изобразителното изкуство, което преобладавало след Ренесанса и чиято фотографска точност сега се считала за остаряла. Моментът на раздялата дошъл през 1836 г., когато Едуар Мане (1832-83) в пристъп на желание за самореклама изложил Le Déjeuner sur l’herbe в “Салона на отхвърлените” в Париж. От тогава нататък трябвало да бъде измислена зашеметяваща серия от образци, за да бъдат проследени тенденциите и групите, които все повече експериментирали с жанра, техниката, цвета и формата. Първите импресионисти, Моне, Пи-саро, Сисле, Реноар, Сезан и Дега, наречени така по името на картината на Моне “Импресия, изгрев” (1874), били последвани от пойнтилистите (1884), водени отСьора, неоимпресионистите (1885), набистите (1888) на Серюсиер и Бонар, синтетистите (1888), вдъхновени от Гоген, и експресионистите (1905), пионери сред които били Енсор, Ван Гог и немската група Брюке. След тях дошли орфистите, фаувистите (1905), водени от Матис, Дюфи и Вламинк, кубистите (1908) на Брак и Пикасо, футуристите, групата “Черната котка и синият ездач” (1912). До 1910 или 1911 г. в работите на Василий Кандински (1866-1944), руснак, установил се в Германия, живописта достигнала до етапа на чистата абстракция, [impression]
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
869
BAMBINI
НА 6 януари 1907 г. в римското бедняшко предградие Сан Лоренцо отворила врати едностайна детска градина. Тя била оборудвана с мебели за деца, с шкаф, пълен с мозайки и образователни игри, и нямала квалифициран учител. Тя била осигурена за децата на работещи родители, които иначе трябвало да ги оставят на улиците през целия ден. Наречена била La Casa dei Bambini, “Детската къща”.
Основателката на детската градина, доктор Мария Монтесори (1870-1952) била доста напредничава за времето си жена. Тя била феминистка, която защитавала идеята за равно заплащане срещу равен труд, квалифицирана лекарка и директорка на института за бавно-развиващи се деца. Тайно, тя била и майка на незаконородено момче, Марио Монтесори, който по-юьсно щял да ръководи Асоциацията Монтесори Интернационале в Амстредам.
Методът Монтесори, публикуван през 1910 г., проповядвал принципите за съсредоточено към децата образование. Децата искат да учат. Децата могат да си преподават сами. Децата имат пет сетива и трябва да ги използват всичките. Децата трябва да имат свободата да избират какво да учат и кога. Всичко, от което се нуждаят, е място, освободено от заплахи, подходящо оборудване и насърчение. Тези идеи били анатема за повечето образователни дейци от онова време, които одобрявали “тебешира и говоренето”, религиозното обучение, жестоката дисциплина и твърдите учебни програми и разписания. “Образованието не се придобива чрез слушане на думи, казала им доктор Монтесори, “а чрез опит в окръжаващата среда”1.
Някои от идеите на Монтесори все още могат да предизвикат намръщване. Тя вярвала, че децата мразят сладкиши и обичат тишината. Тя настоявала, че писането трябва да предшества четенето. Но централното й убеждение, че нуждите на детето са първостепенни, се превърнали в крайъгълен камък на модерната, прогресивна педагогика. Стотици нейни училища били открити из цяла Европа и в САЩ. Във фашистка Италия и нацистка Германия те били закрити.