В много отношения Монтесори следвала стъпките на двама по-ранни пионери — швейцареца Й. X. Песталоци (1746—1827) и тюрингиеца Фридрих Фрьобел (1782—1852). Първата Kindergarten, или “детска градина”, на Фрьобел, създадена в Бургдорф край Берн през 1837 г., била истинският предшественик на Casa dei Bambini. Идеите на Монтесори за детската психология на свой ред били развити от швейцарския педагог Жан Пиаже (1896— 1980)2.
В архитектурата и дизайна общоевропейската вълна на арт Нуво “се отдръпнала” от преобладаващите стандарти и практики. Най-ранният пример била Тасел Хауз (1893) в Брюксел на Виктор Хорта. Но нейните паметници могат да се открият във всяка точка от Художествената школа в Глазгоу (1898) на К. Р. Макинтош, фабриките на Петер Беренс в Германия и веригата от австро-унгарски гари от Карлсбад до Кшерно-вич. Сецесионхаус (1898) във Виена била построена от Й. Олбрих в онова, което той нарекъл Jugendstil за излагане на работите на отделилите се художници. Върху нея се вижда надписът: “der zeit ihre kunst:/ der kunst ihre Freiheit” (Изкуство за своето време; свобода за Изкуството).
870
DYNAMO
TOUR
В 2.15 следобед на 1 юли 1903 г. около шестдесет велосипедисти тръгнали or стартовата линия до кафенето “Ревел-Матин” в парижкото предградие Монтерон. Те се отправили към Лион, над 467 км по лоши пътища, на първия от шестте планираш етапа от първата Tour de France. От тих се очаквало да карат денем и нощем. Деветнадесет дни по-кьсно Морис Гарии бил обявен за победител, когато влязъл в Парк де Пренс, след като изминал общо 2430 км със средна скорост от 26,5 км в час. Той карал велосипед със смъкнати надолу дръжки на кормилото, бил облечен в голф панталон, поло и плоска шапка с наушници. Наградата му била 6125 френски франка — еквивалентът на 242 лири. С изключение на военните години състезанието се провеждало всеки юли от тогава нататък1.
Най-продължителното и нан-популярно спортно събитие в Европа се родило от съединяването на няколко модерни феномена — концепцията за свободиото време и почивката; организирането на масови (мъжки) спортове; специализираните технологии — в този случай кабелни спирачки, предавателни механизми за велосипеди и каучукови гуми; и конкуренцията за масов тираж на вестниците.
Непосредственият произход се крие в съперничеството между два парижки седмичника, L’Auto (“Автомобилът”) и Le Vélo (“Велосипедът”). Издателят на L’Auto бил осъден заради промяната на името на вестника си в L’Auto-Vélo. Обиколката била неговият отговор. Той никога не се отказвал. Видял как тиражът на L’Auto се увеличава драматично, докато Le Vélo се свил и станал почти неизвестен. Останал покровител и спонсор на Обиколката до пенсионирането си през 1936 г.
Обиколката приела крайната си форма след период от доста години. Маршрутът се променял. В продължение на пет години, от 1906 г., той бил разширен, включвайки Елзас; но немското правителство отменило разрешението, когато тълпите покрай пътя започнали да пеят Marseillaise. В планините бил насочен над Кол де Турмале (2 122 м) в Пиренеите и ужасяващия Кол дю Калибер (3 242 м) в Савоя, където състезателите трябвало да носят велосипедите си по планински пътечки. От максимална дължина от 5000 км през 1930 г. той бил намален до по-скромната дължина от 3700 км, които се преминавали за 30 дневни етапа. Идеята за фланелка със светъл цвят, която да определя водача, била приета през юли 1913 г., когато Десгранж се стрелнал в крайпътния магазин и купил първата maillot jaune.
След Първата световна война Обиколката придобила международен мащаб. Белгийски, италиански и испански велосипедисти често печелели лаврите. Шампиони като Еди Меркс или Жак Анкетил имали почитатели като всички велики спортни звезди. През юли 1991 г., наблюдавана от 22 милиона зрители, 79-ата Обиколка бе спечелена от един баск от Испания, Мигел Индуриан, със средна скорост от 39,504 км в час. През 1994 г. 82-та Обиколка видя как Индуриан печели безпрецедентно за четвърти път поред по маршрут, който прекара велосипедистите през Ламанша до Англия.
В музиката Дебюси и Равел изследвали музикалния импресионизъм. После, при Шонберг, Хиндемит и Веберн, авангардът изоставил основните хармонии и ритми, които властвали от Средните векове, [tone]
В литературата предизвикателството на декадентите срещу социалните и сек-
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
871
суалните нрави било изместено от интелектуален радикализъм от още по-дълбок порядък. Най-напред французинът Марсел Пруст (1871-1922) и ирландецът Джеймз Джойс (1882-1941), после Франц Кафка (1883-1924), немски евреин от Прага, преобърнали приетите възгледи, засягащи реалността на света и средствата, чрез които човешките същества го възприемат. Те били литературните партньори на Фройд и Айнщайн. [COMBRAY]