Годината 1913 станала свидетел на появата на първия том от Â la recherche du temps perdu на Пруст и на първите разкази на Кафка. Премиерата на Sacre du Printemps от Стравински предизвикала вълнения в Париж. Един издател в Дъблин скъсал ръкописите на Джойс поради страх от злословия, докато други събрали кураж със “Синове и любовници” на Д. X. Лоурънс и Alcools на Аполинер. Известността озарила първо “Пейзаж (Град и животни)” на Макс Ернст и “Автопортрет” на Кокошка. Повечето европейски артистични начинания, както и по-голямата част от европейското общество, все още се придържали към изпитаните и традиционни форми; но в света на модернизма било модно да се разкъсват самите основи на конвенционалната култура.
Международните отношения останали забележително стабилни през целия XIX век. Европа продължила да бъде доминирана от Великите сили, които организирали Виенския конгрес; и от 1815 г. помежду им не избухнал нито един общ конфликт. Войните, които все пак избухнали, били ограничени по времетраене и обхват. Имало международни полицейски акции, където една от силите можела да се намеси, за да потуши революционни изблици, които не можели да бъдат овладени локално. Такива били многократните френски интервенции в Испания и Италия или руските интервенции в Полша и Унгария. Имало регионални конфликти, особено в Италия, Германия и на Балканите. Имало различни колониални войни отвъд океана. Но нямало нищо, което да се сравни с мащаба на Наполеоновите войни преди 1815 г. или с Голямата война, която започнала през 1914 г. Енергията на Европа за дълго била насочвана или навътре, към задачите за вътрешна промяна, или навън, към новите империалистически завоевания по земното кълбо. Само два неподатливи проблема притежавали капацитета да разстроят международния ред. Един от тях било ускореното съперничество между Франция и Германия. Другият бил тъй нареченият “Източен въпрос”.
френско-германското съперничество може да бъде проследено чак до разделянето на империята на Карл Велики; но неговите модерни еманации се коренели в Революционните войни. Французите не забравяли двете германски сили, Прусия и Австрия, като нашествениците от 1793 и 1814-15 г. Прусаците и австрийците не забравяли франция като окупатора от 1805-13 r., в борбата срещу който било спечелено и дефинирано модерното им съществуване. В продължение на няколко десетилетия след 1815 г. победената франция и разделената Германия били предразположени към противоречия помежду си. Но старите вражди кипели под повърхността. До 1840 г. франция още веднъж поискала граница на Рейн и надигнала буря от немски протести, отразени в патриотичните песни от онова време, “Die Wacht am Rhein” и “Deutschlandlied” До 60-те години на XIX век, когато франция се впуснала в самоуверените приключения на Втората империя, а Прусия се налагала в Германия, и двете сили се страхували от агресивното поведение на другия. Бисмарк подготвил съвършения претекст чрез
872
DYNAMO
IMPRESSION
ПРЕЗ 60-те години на XIX век Клод Моне и Опост Реноар обичали да рисуват заедно. те искали да видят как всеки от тях ще улови различния ефект от една и съща сцена и да сравнят резултатите. Едно от любимите им убежища бил брегът на реката в предградието Буживал отвъд Сен Клод край Париж.
La Seine à Bougival на Моне датира от 1869 г. (виж Илюстрация 67). Той очевидно най-напред е избрал земната, да не кажем банална, сцена на хората, разхождащи се по моста под вечерното слънце. Но той се опитвал да постигне един изцяло нов ефект: не рисувал света, какъвто си мислел, че трябва да бъде, тоест реалистично или идеалистично; той рисувал впечатлението, което му правел светът. Друго негово платно, Impression: Lever du soleil (1874), щяло да даде името си на едно движение, което било преднамерено и открито субективно. Моне платил висока цена заради упоритото преследване на своя път. В продължение на години той не продал нито една картина. За неговите съвременници работите му изглеждали или лишени от всякаква стойност, или оскърбителни. Веднъж, когато напуснал Париж, за да посети новородения си син, кредиторите прибрали всичко от ателието му и го разпродали на безценица. Той опитал да се самоубие1.
Импресионистите се интересували от три неща. Първо, те се опитвали да изследват недостатъците на човешкото око, което съумява да види някои неща и да не види други. Поради тази причина били решени да създадат неточен или селективен образ. Нарочно замъглените мазки на четката в Буживал на Моне родили петнисти вълни, изкривени прозорци, зацапани листа и разбъркани облаци.
Второ, те били очаровани от чудните движения на светлината. В продължение на няколко години Моне работил в Chasseurs d’Afrique и видял крайните ефекти на пустинната светлина в Сахара. По-кьсно щял да извърши серия от систематични експерименти със светлина чрез многократно рисуване на едни и същи обекти. Неговите дванадесет изследвания на фасадата на катедралата в Руан, всяко едно от тях окъпано в различна светлина по различно време от деня, постигнали много, убеждавайки публиката в методичността на неговата лудост.