Трето, те се ровели в сложните вариации на чувствеността и възприемчивостта на съзнанието на самия художник. Това бил ключът към епохалния стимул, който дали на модерното изкуство.
Понякога се смята, че модерното изкуство, и импресионизмът в частност, реагирало срещу реалистичната образност, станала възможна чрез фотографията. (PHOTO) Всъщност нищо не може да бъде по-селективно и по-преходно от образа, регистриран от светлината, влязла в обектива на фотоапарата за част от секундата при специфично излагане и от специфичен ъгъл. Импресионистите силно се интересували от фотографията. Те често я използвали в своите подготвителни проучвания. Сезан например използвал снимки както за пейзажите, така и за автопортретите си2. Обаче фотоапаратът, макар и селективен като човешкото око и много чувствителен към играта на светлината, не притежава съзнание. И именно в царството на човешкото съзнание модерните художници наистина намерили себе си. Поради тази причина те най-накрая достигнали до своята цел, която, според думите на Сезан, била да станат “по-известни от старите майстори”.
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
873
COMBRAY
Европа е пълна с места, загатващи за отминалото време. Но никое от тях не може да се сравни със село Илиер край Шартр. Защото Илиер било мястото, което дари* ло Марсел Пруст с неговите момчешки ваканции и което той щял да пресъздаде в своето съзнание като “Комбре”.
От всички литературни майстори Пруст бил върховният ковач на времето — и следователно писател от специален интерес за историците. Той бил убеден, че миналото никога не умира и може да бъде уловено отново чрез изкуството в най-дълбоките нива на подсъзнателната памет. Следователно един банален епизод, като разчупването на кейк в чаша чай, можел да отключи спомена не само за подобни баналности в миналото, но и за светове на чувствата и преживяванията, с които били свързани по сложен начин.
Поради тази причина Пруст прекарал деветнадесет години, от 1903 до 1922, затворен в една парфюмирана, облицована с корк стая в Париж, изолиран от света, опитвайки се да съживи отново миналото. И многото, което той възкресил, заедно с безбройните мисли и тревоги на неговата младост, щяло да бъде открито в Илиер — “la maison de Tante Léonie”, “la rue de l’Oiseau-Fléche”, “le Parc de Tansonville”, “le côté de chez Swann**:
Това изобщо не са места, където е роден велик човек или където той е умрял и които някой посещава, за да му отдаде почит. Това са местата, от които той се възхищава, които той моли да го дарят с мисъл и които все още стоят на пост над тази мисъл…1
Общо казано, духът на миналото е запазен най-добре в малките романтични музеи. Човек все още може да усети сянката на Чарлз Дикенс в неговата къща на Доути стрийт, Лондон WC1; все още може да навлезе в живота на младия Карл в Марксхауз, запазена от SPD въпреки много трудности в Трир; и все още може да си представи как се протяга върху червеното кадифено канапе на Фройд в неговата къща на Берпцрасе 19 във Виена. Но крайното поклонничество в търсене на изгубеното време може да бъде насочено само към онова много обикновено село в Еуре-е-Лоар, неподходящо преименувано в чест на Пруст “Илиер-Комбре”.
Емската телеграма. Както се оказало, той подготвил събитие, чиито последствия щели да разрушат баланса.
френско-германската война от 1870-1 г., третата от светкавичните войни на Бисмарк, причинила още по-голяма сензация от Садова. Тя била търсена активно от французите, които изгаряли от желание да дадат урок на прусаците. Но те се изправили срещу коалиция от всички германски държави, чиито сили били подобре въоръжени, подобре организирани и подобре ръководени. Военното превъзходство на Франция, което продължавало още от Рокроа през 1643 г., било анулирано за по-малко от два месеца. Първият оръдеен изстрел бил изстрелян церемониално на 1 август 1870 г. от сина на император Наполеон III, извисявайки се над виковете МА Berlin”. След това една мощна германска атака през границата обкръжила основните части от френската армия край Мец. Друга френска армия, отправила се на помощ към Мец начело с императора, се натъкнала право на умело поставената клопка край Седан. Според
874
DVNAMO
безсмъртните думи на генерал Базан в навечерието на почти сигурното поражение: “Nous sommes dans le pot de chambre, et demain nous serons emmerdés’ (Ние сме в нощното гърне, а утре ще бъдем покрити с него.)® Обградени от всички страни и обстрелвани от една ръка разстояние от враг, който се бил научил да се въздържа от фронтални атаки, французите устояли на стоманените оръдия “Круп” в продължение на няколко часа, преди да капитулират. Императорът бил взет в плен, абдикирал и ло-късно потърсил убежище в Англия, франция продължила да се сражава осем месеца; но след като Париж бил обсаден, гладувал и се рушал под ударите на пруската артилерия, правителството на Третата република било принудено да умолява за унизителен мир. През май 1871 г. то се предало, съгласявайки се да отстъпи Елзас и Лотарингия, да плати огромни репарации и да приеме германска окупация за две години.