ЮЗИНАТА НА СВЕТА
877
то френските банки вече инвестирали много пари в руските концерни, бил подписан френско-руският съюз между Париж и Санкт Петербург. С един удар франция избягала от изолацията, възвърнала своята увереност и заплашвала Германия от две страни. През 1904 г. Франция уредила своите различия с Британия и влязла в Entente Cordiale. През 1907 r., след англо-руското споразумение за Персия, най-накрая бил открит пътят за Тройната Антанта на Франция, Британия и Русия.
По това време може да е изглеждало, че на европейския дипломатически калейдоскоп просто се е появило още едно временно съзвездие. И Тройният съюз, и Тройната Entente били основно отбранителни по своя характер; и все още имало няколко нерешени проблема. И Британия, и Германия например все още се надявали да постигнат компромис въпреки своите различия. Всъщност, след като Западът и Изтокът се съюзили срещу Центъра, Великите сили се подредили в една стратегическа конфигурация, чиито козове трябвало да бъдат изиграни в остатъка от XX век. Европа се разделила на два огромни въоръжени лагера; и не останал “честен посредник”. (Виж Приложение III, стр. 1318.)
Развитието на военната технология останало мудно през по-голямата част от века, въпреки че били прокарани много важни организационни и логистични промени. Железниците революционизирали съществуващите транспортни методи, мобилизацията и снабдяването. Работата на генералните щабове била прекроена по пруски модел, за да се справя с постоянния приток на новобранци. Но освен своите пушки с нарези, армиите в Крим много приличали на онези от Аустерлиц. Ефектът от наряза-ните дула бил почувстван постепенно, първо чрез пруската иглена пушка “Драйзе” от 1866 г., после в по-добрата френска пушка chassepotvi в задно зарядното оръдие на Круп от 1870 г. В корабостроенето дошли на мода парните и бронирани бойни кораби. Но пълната експлоатация на модерните машини и модерните химикали трябвало да изчака до появата през 80-те години на XIX век на силните експлозиви, картечницата и далекобойната артилерия, [nobel]
Въпреки липсата на големи сражения след 1871 r., не може да се каже, че военните теоретици не мислели за въздействието на новите оръжия. Един писател, полският железопътен магнат Ян Блох, твърдял в La Guerre future (1898), че офанзивната война вече не била жизнеспособно предложение. Реакцията на повечето генерали се изразявала в искането за предоставяне на повече войски”. Когато броят се увеличил и прогнозите от бойните полета обещавали задънена улица, дошло озарението, че мобилизационните процедури могат да се окажат ключ към победата. Общата мобилизация била сметната за по-заплашителна, отколкото обявяването на война. Но имало малко сигнали за спешна ситуация. В зенита на империализма било много по-вероятно европейските армии да срещнат дивак с копие, отколкото да се изправят една срещу друга.
Въпреки това все по-изясняващата се представа за потенциала на един пълномащабен конфликт родила науката геополитика. Пипалата на имперската власт обхванали земното кълбо, което сега било опасано със световните комуникации. Можело да се очаква, че военните и политическите стратези ще започнат да мислят гло-бапно. Във встъпителната си лекция “Географската ос на историята” (1904) Халфорд Макиндър (1861-1947), първият оксфордски професор по география, отбелязал, че вече не съществуват девствени територии, в които империите биха могли да се разширя-
им»
шва.
В1ЫШШШУ ардавд да еддЦшш ^ че дашнщрдашшшше вшрзди ш наета за шешишея ю® фдаюяяиа* шищ, 5шщтуфвт* медищшдагв ш шрвди юш ш (йшгашш-щ ёшт фшЕшедрмии чщвда шечшиш от аршшш. Адфред Бщриетрщ ВЬбш 0ГО-%) Йаия шдщ, щЙшо> щрекашш ® Сгшшг Иевдвбург,, гаьдел© башда щ/ вотшаш ашвд за торшаа. 1 (Ш>}4©8 ШШ§> шщ, ш® (£® Ш Шюатвия, за да рЖбЙйИШ ШЮ> шищвбрывжш № гтгттштш-