ш Сят шя№ тЗнтщрт щрттм шщтшшщтщ ший изобретиш дидамюпа (1Щ| гаюг-тш 09Щ и бшашпига шредшеетаевшк па вшрдипга.. Снмкйдага форма за&пшша
мю от давшдаедйлаот© ю шждашш ш от |шраб©гааиего в шетршши шиша в Баку. Щщщ <е щШфтта ешжт, Ййвет учредиш шетяе награди, шнпо носят шашшвго в® по даричда кдауда от дааеидашют© му, Пргз шпцршше девет десетаиюпа® от учредяването гаНо-©шяида яаград» да мир и щимпга© зашщот® Еврнша имала ашешв иужет от миршлюрпв, иреобдададащзто мштшат от нобшиета 6ш (щшшешр;
1Ш Ж.-& Дюреи 1930 арпкшкзш Натан
Фредерт Пат Сьодерблом
ШЕ Еда Дугаму» 1933 Карл фон Оссцкн
ЧарлЭ’Албьрт Гобвг 1937 сьр Цдгар Сесил
1903 Уйлш Рандьл Кремър ■ –
190$ Берга фон Сутиер 1946 Емили Балх
1907 Ернест© Монета Й-ЕМот
1900 К, П. Ариоддсои 1949 лорд Бойд Ор
Фридрих Байер 1951 Леон Жубах
1909 Аугуст Берна ер 1952 Алберт Швайцер
барон П. д*Естомел 1958 Фр. Доминик Пире
1911 Тобиас Асер 1959 Филип Ноел-Бейкър
А. X, Фрид 1961 Даг Хамаршелд
1913 Анри Л, Фонтан 1962 Линус-Карл Паулинг (САЩ)
- 1968 Рене-Самуел Касин
1920 Л.-В. Бурге 1971 Вили Бранд
1921 Карл Брантинг 1974 Шон Макбрайд
Кристиян Ланг 1976 Елизабет Уйлямс
1922 Фритьоф Нансен Мериад Кориган
192$ Дж. Остин Чембърлейн 1979 Майка Тереза
1926 Аристид Бриан 1982 Алва Мирдал
Густав Щресеман 1983 Лех Валенса
1927 Ф. Е. Бюсон 1986 Ели Вайзел
Лудвиг Куиде 1990 Михаил Горбачов
От всички нафадени само двама, и двамата германци, били принудени да страдат заради своята подкрепа за мира. Лудвиг Куиде (1858—1941) бил затворен заради това, че се противопоставил на германското превъоръжаване. Карл фон Осецки (1889—1939), лидер на германското движение за мир, починал в нацистки концентрационен лагер.
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
879
ват. Така че съперничеството за наличните ресурси щяло да се интензифицира. Прогресът в това съперничество щял да бъде ограничен от разпределението на населението и от конфигурацията на континентите. В една сензационна карта, озаглавена “Естествените седалища на силата”, той отбелязал Евразийска Русия като място за най-върховната естествена крепост на света. “Сърцевината” била оградена от “вътрешен полукръг” от полуконтинентални сили от Британия до Китай и от “океански полукръг”, свързващ двете Америки с Африка, Австралазия и Япония. На първо място неговата цел била да предупреди западните сили срещу възможен съюз на Русия с Германия. На един по-късен етап, когато защитавал създаването на пояс от силни нови държави, които да държат Русия и Германия разделени, той изковал прочутата формула:
Който управлява Източна Европа, контролира Сърцевината;
Който управлява Сърцевината, контролира Световния остров;
Който управлява Световния остров, контролира Света.73
Идеите на Макиндър щели да бъдат приети много сериозно в Германия, а в следващата епоха на въздушната сила - в САЩ.
През първите дванадесет години от XX век продължителният европейски мир все още се запазвал. Но започнали да се изразяват страхове за неговата крехкост. френско-германското съперничество и надпреварата във военноморското въоръжаване се комбинирали, за да повишат температурата в международните отношения. Една тревожна камбана прозвучала в Босна през 1908 г., друга - в Агадир през 1911 г. Докато всички Велики сили изявявали желание за продължителен мир, всички те се подготвяли за война, [ешемвево]
Босненската криза показала къде се намира най-вероятната запалителна точка в Европа. Австро-Унгария анексирала Босна през 1908 г. без никакво законно основание, след като окупирала и управлявала страната през предишните тридесет години според международен мандат. Но кайзер Вилхелм декларирал, че ще се сражава на страната на Австрия “като рицар в лъскава броня”; и Великите сили се почувствали неспособни да се намесят. Демаршът на Австрия лишил Белград от всичките му надежди за Велика Сърбия и предупредил Русия за всяка по-нататъшна намеса. Той бил и фактор за бунта на “младотурците”, които през 1908-9 г. завзели отоманското управление, хвърляйки се в програма за национализъм и модернизация. Преди всичко той убедил балканските държави, че техните различия могат да бъдат уреждани само помежду им и чрез сила.
През 1912-13 на Балканите се водили три регионални войни. През май 1912 г. Италия атакувала Отоманската империя, превземайки Родос, Триполи и Киренайка. През октомври 1912 г., когато Портата била заета с въстанието в Албания, Балканският съюз на Черна гора, Сърбия, България и Гърция започнал офанзива срещу отоманците в Македония. През юни 1913 г. България нападнала Сърбия, започвайки Балканската война за подялба. Във всеки случай били свиквани международни конференции и се подписвали договори. Албания се появила на картата като суверенна държава, но не и Македония. Австрийската игра спечелила. Влиянието на Германия в Турция нараснало силно. Руските амбиции останали незадоволени. Източният въпрос останал неразрешен. (Виж Приложение III, стр. 1345.) [макеоо1\ц [внснРЕтА]