880
DYNAMO
В климат на нарастващо безпокойство задачата за минимизиране на един международен конфликт била обмислена сериозно. В отсъствието на правителствено ръководство множество частни инициативи родили агенции като Института по международно право (1873), Интерпарламентарния съюз (1887) и Нобеловия комитет. След дълъг период на зачеване, който започнал през 1843 г., когато в Лондон бил свикан първият Мирен конгрес, Международното бюро за мир започнало да действа редовно от 1891 г. от Берн в Швейцария, координирайки националните клонове и организирайки събрания. Пацифистките мнения получили публичност от различни кръгове, включително от швейцарския юрист Й. К. Блунтшли (1808-81), германката Берта фон Сут-нер (1843-1914), австриеца A. X. Фрид (1864-1921), френския социалист Жан Жореси английския икономист Норман Ейнджъл (1873-1967). “Великата илюзия” (1910) наЕйн-джъл твърди, че икономическият интерес на нациите прави войната излишна. [nobel]
Но най-успешният апел за действие дошъл от царя на Русия. След неговата намеса в Хага били свикани две големи мирни конференции, през 1899 и през 1907 г., които обсъждали разоръжаването, арбитража за международните спорове и правилата на сухопътната война. Не липсвали практически резултати. Международният съд бил учреден през 1900 r., а Хагската конвенция - през 1907 г. През 1908-9 г. в Лондон била свикана морска конференция.
Но пацифизмът не се ползвал с обща подкрепа нито сред гражданите, нито сред политиците на водещите държави. Етосът на неограничената държавна власт бил вкоренен дълбоко. Както фелдмаршал фон Молтке написал в отговор на Блунтшли:
Вечният мир е мечта и дори не е красива мечта. Войната е част от Божествения ред. Без война светът ще вегетира и ще се изгуби в материализма. В нея се изразяват най-благородните добродетели на Човека - смелостта и себеотрицанието, предаността към дълга, желанието да се жертваш и да рискуваш самия живот74.
Подобни чувства били огласени във Франция и Британия. Жорес щял да бъде убит на 31 юли 1914 г. въз основа на това, че пацифизмът е предателство.
В същото време генералите започвали да осъзнават, че деструктивността на една бъдеща война ще надвиши всичко, познато преди, и че Великите сили ще се впуснат в нея, излагайки се на голяма опасност. В последното си обръщение към Райхстага през май 1890 г. застаряващият Молтке изказал едно сериозно предупреждение:
Ако тази война избухне, никой не може да предвиди колко ще продължи, нито как ще завърши… Господа, това може да бъде Седемгодишна война; може да бъде Тридесет годишна война; и тежко на човека, който… пръв хвърли клечката в бурето с барут75.
В резултат на това военните щабове на Европа били разкъсвани между преобладаващия милитаристичен дух и все по-силните съвети за благоразумие. После те продължили по най-опасната от всички възможни посоки. Ускорили приготовленията за война, събирайки огромни арсенали и обучавайки големи наборни армии, докато предпазливо избягвали конфликтите десетилетие след десетилетие. Врящият котел със съперници, страхове и омрази устойчиво събирал näpa за експлозия.
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
881
EULENBERG
НА 23 октомври 1907 г. в Берлинския съд бил даден ход на делото “Молтке срещу Харден”. Това бил един от шестте процеса, получили голяма публичност, известни общо като “Аферата Ойленбург”. Тази афера изложила широко разпространена хомосексуална мрежа в най-близкото обкръжение на кайзера.
В Германия, както и другаде, мъжката содомия била незаконна. Параграф 175 от Наказателния кодекс наказвал “неестествения порок” между мъже с 1 до 5 години затвор. Генерал Куно фон Молтке съдил редактора на списание Die Zukunft (Бъдещето) Максимилиан Харден за публикуване на материал, който осмивал двама високопоставени придворни, наименувани само като “Сладкишче” и “Арфистьт”. Молтке твърдял, че той и неговият приятел Филип, принц фон Ойленбург, били оклеветени. На открития процес били огласени сензационни подробности, особено от бившата съпруга на Ойленбург и от един войник на име Болхарт. Но ключовото доказателство дошло от доктор Магнус Хиршфелд, професионален сексолог. Латентната хомосексуалност, обяснил той, сама по себе си не била незаконна, макар че практикуването на содомия било извън закона. Съдът приел защитата на Харден, че хомосексуалността на ищеца била манифестирана, но решил, че това не представлявало никакво нарушение на параграф 175’.