Политическите изводи били сериозни. Молтке бил военен комендант на Берлин. Ойленбург, някога посланик във Виена, бил особено близък до кайзера и открито се домогвал до канцлерския пост. Харден и Хиршфелд поддържали либерални възгледи и се противопоставяли срещу външната политика на кайзера. И двамата водели кампания за отмяна на параграф 175, а отгоре на всичко и двамата били евреи. Имперската върхушка се почувствала атакувана от предателски елементи.
В по-късните кръгове от скандала канцлерът фон Бюлов съдил друг либерален редактор, Адолф Бранд; шефът на кайзеровия военен секретариат, граф фон Хюлсен-Хезе-лер, се строполил мъртъв в присъствието на кайзера, облечен в поличка насред хомосексуален акт; а делото на Молтке/Харден било разглеждано два пъти. Потсдамският гарнизон бил разтърсен от серия съдебни атаки за содомия и от множество свързани с това самоубийства. (Тесните бели бричове и впитите високи ботуши на кирасирите били изтъкнати в съда като особено провокативни.) Юридическите разходи на Харден тайно били компенсирани от имперската канцелария. Ойленбург бил разорен. Въпреки разпътния си живот, той настоявал за своята невинност. Но бил осъден по обвинения в лъжесвидетелство и избегнал ареста само чрез поредица от лъжливи болести и юридически отлагания, които продължили до 1918 г.
Германия не била единствена в своя опит с пикантни скандали, изпъстрени с политически нотки. В същата епоха Британия била разлюляна от процеса на Оскар Уайлд и от трагедията на сър Роджър Кейсмънт, който бил екзекутиран за предателство2. През 20-те години на XX век обаче, когато Германия била унижена от националното поражение, белезите от по-ранните сексуални скандали се задълбочили. Кръгът хомосексуализъм-предателство-еврейство бил насаден още по-дълбоко в народното съзнание чрез верига от асоциации, които започнали с убийството на финансовия министър Валтер Ратенау, хомосексуален евре-
56. Европа
ш
882
DYNAMO
ин, през 1922 г. В своите мемоари самият кайзер свързал катастрофата от Голямата война с конспирацията на “международното еврейство”, разкрита първо чрез обвиненията на Хар-ден. Историците свързват събитията от 1907-9 г. с нарастващото упование на кайзера в неговите генерали и с тяхната политика на преждевременни атаки срещу техните опоненти1.
Нацистката партия, чиято пропаганда се подхранвала от подобни проблеми, била особено враждебна към хомосексуалистите. Институтът по сексология на доктор Хиршфелд бил разрушен от нацистка банда в началото на май 1933 г. Гестапо унищожило голямата берлинска хомосексуална общност чрез серия от набези непосредствено преди Олимпийските игри през 1936 г. Съдбата на “Розовите триъгълници” в концентрационните лагери трябва да бъде поставена високо в списъка с нацистките престъпления4. Параграф 175 бил премахнат напълно през 1969 г.
Капакът на котела по-късно бил взривен от друго политическо убийство, месец преди убийството на Жорес. На 28 юни 1914 г. наследникът на австро-унгарския трон, ерцхерцог франц-фердинанд от Австрия-Есте, бил на официално посещение в босненската столица Сараево. Придружен от своята морганатична чешка съпруга Софи, херцогиня Хохенберг, той пренебрегнал всички предупреждения и нарочно уредил посещението му да съвпадне със сръбския национален празник Видьовден (Денят на св. Вит), годишнината от Битката на Косово поле (Виж Глава VI). В очите на сърбите това било пресметната обида. Вследствие от това тълпите, които опасали улиците на Сараево, скрили група млади терористи, изпратени от едно от тайните сръбски общества, противопоставящи се срещу Хабсбургското управление - Черната ръка.
Сутринта колата на ерцхерцога, Gräfund Stift (1910) 28 конски сили, тръгнала по неочакван маршрут; и гостите пристигнали невредими за обяд в кметството, където Софи приела делегация от мюсюлмански дами. Била хвърлена бомба, но експлозията не наранила никого и един човек бил арестуван. След обяда обаче шофьорът на ерцхерцога завил по погрешен път. В своите усилия да промени посоката той обърнал откритата кола и нейните пътници право към друг конспиратор, 19-годишния туберкулозен студент Гаврило Принцип. Изстреляни почти от упор, куршумите от револвера на Принцип ранили смъртоносно императорската двойка, франц-фердинанд промърморил: “Sopherl, Sopherl! Sterbe nichtl Bleibe am Leben für unsere Kinder!” (Софи, скъпа, не умирай! Остани жива заради нашите деца!) Но Софи била мъртва. Те били погребани посред нощ в параклиса на тяхната къща в Арщетен на Дунав. Колата и окървавените им дрехи щели да бъдат запазени във военния музей във Виена76. [konopiSte]