За четири седмици изстрелите в Сараево разбили катастрофално европейската дипломатическа и военна сдържаност. Ултиматуми, заповеди за мобилизация и обявявания на война рикоширали около правителствените канцеларии. Виена искала действия срещу Сърбия и получила carte blanche от Берлин. На 23 юли в Белград бил получен ултиматум, изискващ австрийско участие в преследването на убийците. Сръбското правителство извъртало и наредило частична мобилизация.
На 25-и Руският имперски съвет решил да подкрепи Сърбия, но не се консултирал за това нито с Британия, нито с Франция. На 28-и Австро-Унгария обявила война на Сърбия. Русия обявила мобилизация, подтиквайки Германия да изпрати ултиматум
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
883
К01М0Р1§ТЕ
Замъкът Конопище (бивш Конопипгг) е разположен дълбоко в боровите гори на Централна Бохемия. През 90-те години на XIX век, когато бил любима ловна къща на ерцхерцог Франц-Фердинанд. той бил обзаведен с разкошна кожа и махагон. Подслонявал огромната колекция на ерцхерцога от ловни трофеи. Той бил, и все още е, елегантна костница, претъпкана с всичко — от слонски бивни до еленови рога. По-късно привлякъл вниманието на нацистката ЖЗ като къща за почивка. Те решили да го боядисат в черно.
Ерцхерцог Франц-Фердинанд се помни с четири неща. Първо, заради морганатичния му брак с чешката графиня Софи фон Хотек той бил задължен да лиши децата си от правото на наследство. Второ, с одобрението на Софи, бил “решителен шампион в тесногръдия (католически) фанатизъм, който в Австрия вървял под името религия”1. Трето, искал да трансформира дуалистичната монархия във федерация от равни нации. Четвърто, пренебрегвайки съвета да стои далеч от Босна, през лятото на 1914 г. помогнал за поставянето на фитила, който взривил Първата световна война.
Убийството на Франц-Фердинанд било третото от серията убийства в семейството. Той станал имперски престолонаследник двадесет и пет години по-рано, след смъртта на братовчеда си Рудолф. Рудолф бил дълбоко разстроен от противоречивите влияния на един ултранационалистически настроен баща, Франц-Иосиф, и на упоритата си и капризна майка, императрица Елизабет. Страстен антиклерикал, той веднъж написал в тетрадката си: “Ние по-висши духове ли сме от животните? Ние сме животни…”2 Той застрелял себе си и своята любовница от седемнадесет дни, Мария Вечера, в друга ловна хижа на Хабсбургите в Ма-йерлинг в Австрия през 1889 г. Императрица Елизабет била проводена и убита от един анархист в Женева през 1898 г.
Малко извори наблягат върху ловната страст на Франц-Фердинанд. Но той обходил земното кълбо, за да убива най-различни животни с такова усърдие, което далеч надхвърляло социалните изисквания на епохата. Той бил познавач на картечницата и държал на мушката си всички животни в гората. Две пътувания до Полша му били достатъчни, за да доведе европейските зубри до точката на изчезване. Наредил останките от неговите жертви да бъдат съхранявани внимателно. В Конопище техните тела били препарирани и излагани под стъкло с хиляди; главите им висели по стените; зъбите им, педантично оправени от императорския зъболекар, били подредени на редове във витрини.
Ерцхерцогът напуснал Конопище заедно със съпругата си на 23 юни 1914 г., насочвайки се към Сараево. Говори се, че когато бил убит, императорът въздъхнал с облекчение. “Бог не допуска предизвикателства, промърморил той на своя адютант; една Висша сила възстанови реда, който аз вече не можех да поддържам”3. Най-общо се смята, че тази епитафия се е отнасяла до морганатичния брак на ерцхерцога. Тя може да се приложи със същото основание и към преднамереното убийство на безпомощни същества.
първо на Русия, а после и на Франция. Благодарение на военния план на генерал Шлайфен германският генерален щаб трябвало да бъде уверен, че немците няма да се окажат в клопката на едновременна атака от два фронта. Жребият бил хвърлен. Когато двата ултиматума не получили отговор, кайзерът послушал съвета на своите
884
DYNAMO
генерали, че сигурността на Райха не позволява никакво отлагане. На 1 август Германия обявила война на Русия, а на 3 - на франция. По-късно, след като германските войски прекосили белгийската граница на път към франция, британското правителство изпратило ултиматум до Берлин. Петте европейски сили се впускали в общата война, която прилежно избягвали в продължение на деветдесет и девет години.
Понеделник, 3 август 1914 г., форин офис, Уайтхол, Лондон в\ЛН. Британският външен министър наблюдавал мирната лятна вечер от прозореца на кабинета си. Сър Едуард Грей отговарял за международните отношения на най-голямата империя в историята. Австрия се сражавала със Сърбия. Два дни по-рано Германия обявила война на Русия, а Франция издала заповед за мобилизация; германските войски окупирали Люксембург и се готвели да атакуват Белгия; руските войски влезли в Източна Прусия. Но Британия все още била в мир. След дълга реч в Камарата на общините сър Едуард току-що помогнал на премиер-министъра Хенри Ескът да състави ултиматум, който да бъде изпратен в Берлин, ако Белгия бъде нападната. Трябва да е било 8 или 9 часа, защото той си спомнил как фенерджията запалил газовите фенери в двора отдолу. Обърнал се към един приятел, който бил с него и който по-късно си спомнил неговите думи: “Лампите изгасват в цяла Европа. Съмнявам се дали ще доживеем да ги видим запалени отново”. Сцената е една от най-прочутите в британската история, описана е в много учебници. Думите са цитирани в почти всички антологии с цитати77.