Сър Едуард Грей (1862-1933), по-късно лорд Грей фолодън, бил съвършен английски джентълмен. Красив, скромен и стеснителен, той бил пропит от духа за патриотична служба. Дж. Б. Шоу закачливо го нарича “типичен британски юнкер”. Той произлизал от провинциално семейство в Нортъмбърланд, което станало известно най-напред чрез подвизите на един от неговите военни прадеди на бойното поле в Майден
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
887
през 1759 г., а по-късно чрез вигския втори граф, спонсор на законопроекта за Великата реформа от 1832 г. Семейството било най-известно от ароматизирания индийски чай, който бил наречен в чест на втория граф*. Самият сър Едуард бил достатъчно стар, за да помни френско-пруската война. Когато бил на 8 години, попитал баща си на чия страна е Британия, баща му отговорил: “На германците”. Той и двамата му братя били изпратени в пансион в Уинчестър, преди да продължат в Белиъл Колидж, Оксфорд, а после направил безупречна кариера на либерален депутат от Норт Беру-ик, заместник-министър във форин офис 1892-5 г. и външен министър в либералното правителство на Ескът от 1906 до 1916 г.81
Начинът на живот на Грей бил самата простота. Той бил дълбоко предан на своята съпруга Дороти, с която споделял страстта към природата и с която си кореспондирал, когато били разделени, всеки ден през техния брак. С нея преобразил имението във фолодън, създавайки голям резерват за диви птици. Той бил страстен въдичар и обичал да наблюдава птиците, бил и завършен познавач на поезията. Когато работел в Лондон, част от свещения му установен ред била да хване влака в 6 часа от гара Ватерло всяка събота сутрин и да прекара уикенда в риболов край своята колиба в Ичън Ебъс в Хемпшиър. “Той предпочиташе да хване пъстърва от 3 ливри на изкуствена муха, отколкото да изнесе много успешна реч в Камарата на общините“82.
На Грей му било съдено да пише надълго и нашироко за тези прости радости. Той публикувал книги за риболова на муха на бързея във фолодън и за “Прелюдия” на Уърдсуърт:
Това ведро и благословено настроение в което…
… ние спим
В тяло и превърнато в жива душа.
С око успокоено от силата
На хармонията и дълбоката сила на радостта,
Ние виждаме в живота на нещата.
Като гост лектор в Америка веднъж той избрал темата “Отмора”. Разказал историята как, като външен министър, той забавлявал бившия президент Теодор Рузвелт, когото завел на двадесетчасово пътуване из природата на Хемпшир. Гостът бил запален орнитолог с чувствителен слух за птичите песни. Грей бил силно впечатлен, когато Рузвелт без колебание познал песента на златогребенното орехче - единствения вид, който е общ за Англия и Америка. “Днес ние слушаме, казал той, песните, които трябва да са били познати на расите и на хората, за които не са останали исторически документи”83.
Грей не бил типичният империалист или препускащият по земното кълбо дипломат. За разлика от двамата си братя, един от които бил убит в Африка от лъв, а другият - от бик, той видял малко от Британската империя. Макар че четял на френски, той не говорел чужди езици; и, с изключение на континенталните си ваканции, не
* Чаят е много популярен и досега - Earl Grey - Б. пр.
888
DYNAMO
познавал добре чуждите страни. Той бил дълбоко пропит от духа на “разкошната изолация” на 90-те години на XIX век, когато за пръв път навлязъл в света на международните отношения. Не виждал причина, поради която Британия трябвало да се намесва ненужно в европейските дела. Неговите лозунги били: “Никакво обвързване” и “Нашата земя трябва да бъде свободна”. През 1914 г., на 52-годишна възраст, личният живот на Грей бил разстроен. Осем години преди това съпругата му била убита в инцидент с карета . Той общувал с природата сам и с отслабващо зрение. Не му било лесно да чете вестници: имал перде на очите и влошаващо се увреждане на ретината. Но заради напрежението в работата през лятото на 1914 г. щял да отиде да се консултира с офталмолог в Германия.