Отношението на Грей към Германия не било враждебно. Той всъщност не бил враждебно настроен към нищо. Но се чувствал неспокоен от германските амбиции. Обратно на приказките за колониално съперничество и желанието на Германия за “място под слънцето”, той преценил, че амбициите на кайзера са насочени другаде. “Онова, което Германия в действителност искаше, написал след войната, беше място в умерен климат и плодородна земя, която да бъде населена с нейното бяло население… под германското знаме. Ние нямахме такова място, което да й предложим1’“. Той не одобрявал това; от друга страна, германските планове за Източна Европа не представлявали заплаха за Британската империя.
Повечето от новините през месеца, последвал Сараево, почти нямали нищо общо с европейската криза. В следобеда, когато ерцхерцогът бил застрелян, Сардън-пейл на барон Де Ротшилд спечелил Гран при в Париж с една дължина преднина. Британският календар за юли 1914 г. бил пълен с обичайните летни обявления:
2 Смъртта на Джоузеф Чембърлейн.
3 В Кристи, Le Rond des Nymphes на Kopo реализира 6 000 гвинеи.
4 Харвард спечели Купата на Голямото предизвикателство в регатата Хенли.
7 Статуя на Виктор Юго открита в Кандид парк, Джъренси.
9 Англиканската църква допуска жените до енорийскийте съвети.
11 Въздушната гонка Лондон-Париж-Лондон спечелена за 7 часа 13 минути и 6 секунди.
12 Дивентис, Швейцария: 1300 годишнина на св. Сигизберт.
16 Енорийската църква в Грейвсенд: американският посланик открива прозорците с цветни стъкла в чест на индианската принцеса Покахонтас.
Жорж Карпентиер (франция) побеждава “Топчията” Смит (Америка) в Световния боксов шампионат за бели в тежка категория.
24 Проваляне на Конференцията за ирландско самоуправление.
26 Шотландският граничен полк стреля по тълпа в Хоуг след ирландски инцидент с контрабанда на оръжие.
31 Жан Жорес, френски социалистически лидер, бе убит в Париж.
На 1 август експедицията на сър Ърнест Шекълтън отплава за Антарктида.85
Първият сигнал за беда в Лондон пристигнал на 31 юли, когато фондовата борса била затворена и сконтовият процент се вдигнал с 8%. В неделя, 2 август, “молитви за нацията” били отправени във всички църкви и параклиси на Обединеното кралство. Злокобно, на 3 август регатата “Коус” била отменена.
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
889
Поведението на Грей по време на кризата от 1914 г. предизвикало както похвали, така и критики. Уинстьн Чърчил, пръв лорд на Адмиралтейството, бил негов почитател:
[Грей] се хвърли в своята огромна двойна борба а) за да предотврати войната, и б) да не изостави франция, ако се стигне до война. Аз наблюдавах… неговото спокойно умение… с възхищение. Той трябваше да накара немците да разберат, че са длъжни да се съобразяват с нас, но без да създаде у Франция или Русия чувството, че ни държат в джоба си“.
Manchester Guardian, водещият британски либерален вестник, възразил остро. Очаквайки Британия да запази неутралитет, той бил ужасен след обявяването на войната. “От години, проплакал той, [Грей],криеше цялата истина“87.
Дейвид Лойд Джордж, канцлер на хазната, също бил много критичен. В началото на 1914 г. той пледирал за съкращаване на военните разходи, вярвайки, че анг-ло-германските отношения са “далеч по-приятелски, отколкото през изминалите години”. “Грей беше най-ограниченият от нашите държавници,” написал по-късно той. “Нортъмбърланд бе достатъчно добър за него…” И посочил онова, което смятал за фатален недостатък: “Ако той [Грей] беше предупредил Германия навреме за точката, в която Британия ще обяви война… проблемът щеше да бъде различен.“88
В Германия подобни критики били изразени с по-груб език. Мнозина вярвали, че Грей е “нескопосникът”, “лукавият лицемер”, “главният архитект на войната”, който е завлякъл Германия в бездната. Дори онези германци, които оценявали добронамереността на Грей, го осъдили строго. “[Сър Едуард] си въобразяваше, че управлява своя кораб със сигурна ръка, без да знае, че други ръце бяха на кормилото”. Той беше “човек с два чифта човешки стойности… с двоен морал”89.
След войната Грей не споменал колективната вина, а още по-малко грешките на дипломатите. Вместо това той разказал един анекдот за Япония. “Ние бяхме нация от артисти, казал му веднъж един японски дипломат; но сега… ние се научихме да убиваме и вие казвате, че сме цивилизовани”90.