Пътят на сър Едуард към войната започнал много късно - през последната седмица от юли. На 25-и той както обикновено пътувал за своя риболов през уикенда в Ичън Абас - “с непоклатима невъзмутимост… или с престъпно незачитане на дълга“91. На този етап “той изобщо не мислел за война”. Първоначалните му симпатии били към Австрия и нещата за него започнали да се изплъзват от контрол чак когато тя отхвърлила предложението на Сърбия за помирение. Той бил убеден, че силите “ще се отдръпнат от бездната”; че Британия трябва да подкрепи франция, ако се стигне до война; че Британия обаче не трябва да дава обещания, които не може да изпълни; и поради това ние (британското правителство) “трябва да се обърнем към Германия”. На 26-и, след вечеря с виконт Холдейн, той говорил с неофициалния немски пратеник Балин, който докладвал на своето правителство, че Британия ще остане неутрална, освен ако Белгия не бъде “погълната” напълно. На 27-и той предложил международна конференция, но открил, че предложението не се приема.
На 31-ви, когато Германия и Русия провеждали мобилизация, Грей все още не правел положителни коментари пред никого, макар че вече бил отхвърлил германс-
Mi
890
DYNAMO
кото предложение за договор за ненападение. (Виж по-долу.) В събота, на 1 август, след като отменил своето пътуване до Хемпшир, той вечерял в клуб Брукс, където бил забелязан да играе билярд. На 2-ри присъствал на неделното заседание на кабинета, събитие, което останало неизвестно, където министрите стигнали до определеното заключение за последствията от германското нахлуване в Белгия. Няколко министри, включително Морли, лорд-президентът и Джон Бърнс, президент на Търговската камара, предупредили, че ще подадат оставките си, ако Британия запази неутралитет.
Разписанието на сър Едуард на 3 август започнало с още едно съвещание на кабинета. В 2 часа следобед той отишъл във форин Офис, за да се срещне с германския посланик, принц Лихновски, който го информирал, че нахлуването в Белгия е неизбежно, и го попитал за съдържанието на речта, която трябвало да изнесе след час. Грей отказал да разкрие това, после прекосил улицата до Уестминстър Палас, а в 3 часа станал, за да каже:
Миналата седмица аз заявих, че ние работим… за да запазим мира в Европа. Днес… е ясно, че мирът в Европа не може да бъде запазен. Във всеки случай Русия и Германия са обявили война.
Сър Едуард обяснил, че Британия все още има свободата да реши каква ще бъде нейната политика. Британия не била част от френско-руския съюз и “дори не познавала [неговите] клаузи”. Обаче, очертавайки факторите, които щели да определят британските действия, той започнал, изразявайки съчувствие за затрудненията на французите. “Никоя страна или правителство няма по-малко желание от франция да бъде въвлечено във война заради спор между Австрия и Сърбия. Те са въвлечени в нея заради своите задължения на честта… при определения си съюз с Русия”. Изброявайки британските интереси, той специално споменал Ламанша и Англо-Белгийския договор от 1839 г. От това той заключил, че британският “безусловен неутралитет” няма да бъде приемливо поведение. Благодарение на флота на Британия нямало да й се наложи да изстрада много повече, отколкото ако остане настрани. Но британският престиж щял да бъде увреден сериозно, ако тя пренебрегнела “задълженията на честта и интереса”. Той бил уверен, че Британия няма да се отдръпне от своя дълг:
Ако, което не изглежда невероятно, ние бъдем принудени да заявим своето мнение по тези проблеми, тогава аз вярвам… че ние ще бъдем подкрепени от решителността, твърдостта, смелостта и от издръжливостта на цялата страна“.
Макар че езикът бил неясен, сър Едуард най-после казал на света, че британският неутралитет по-нататък зависи от германското изтегляне от Белгия и от пристанищата на Ламанша.
След тази реч Уинстън Чърчил приближил до сър Едуард и му казал: “Какво следва?” “Сега ние ще им изпратим ултиматум да прекратят инвазията в Белгия за 24 часа”93. В офиса на премиер-министъра в Камарата на общините Ескът бил посетен от своята съпруга. “Значи всичко свърши?” попитала тя. “Да, всичко свърши”. “Хенри седна зад писалището си, облегна се назад, с писалка в ръка… Аз станах и наведох глава до неговата. Не можехме да говорим заради сълзите’’94-
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
891
През 1914 г. британската отбрана зависела почти изцяло от флота. Нито първият лорд на Адмиралтейството, нито първият морски лорд, принц Луис Батенберг, не одобрявали войната. Но принц Луис спрял разпръскването на флота след летните маневри и на 2 август препоръчал пълна военноморска мобилизация95. Чърчил се съгласил. В ранните часове на 3-ти, на своето бюро в Адмиралтейството, получил писмо от жена си, която пишела, че “това ще бъде една проклета война”. Той отговорил: