Скъпо коте, всичко свърши. Германия угаси последните надежди за мир, като обяви война на Русия, а обявяването на война на франция се очаква всеки момент.
Аз много добре разбирам възгледа ти. Но светът е полудял и ние трябва да се грижим за себе си и за нашите приятели… Котенце, с нежна любов, твой верен У. Целуни котенцата“.
След разговор с Грей Чърчил изпратил бележка до премиер-министьра: “Ако не ми забраните да го направя, аз ще въведа в сила англо-френското военноморско разположение, за да защитя Ламанша”97.
Вторник, 4 август, бил ден за изчакване в Лондон. На сутринта пристигнала новината, че германските войски са прекосили белгийската граница със сила. Британският ултиматум до Берлин бил изпратен в 2 часа следобед, изискващ отговор до края на деня. Ескът писал до интимната си довереничка Венеция Стенли: “Уинстън, който боядиса всички ни със своите цветове на войната, се глези за морско сражение…”99 Два германски кораба, Goeben и Breslau, вдигали пара през Средиземно море по посока Турция. Британците били уверени, че ще ги хванат.
Ултиматумът изтекъл без отговор в 11 часа вечерта - полунощ в Берлин. Петнадесет минути по-късно кабинетът се събрал на Даунинг стрийт 10. По-късно сцената била описана от Дейвид Лойд Джордж в частно писмо до мисис Ескът:
Уинстън се стрелна сияещ в стаята, лицето му блестеше, движенията му бяха разпалени, изливаше дума след дума как ще изпрати телеграми до Средиземно, до Северно море и Бог знае още къде. Виждаше се, че е истински щастлив”.
И в този момент Адмиралтейството изпратило сигнал до всички кораби от флота: “Веднага започвайте враждебни действия срещу Германия”. Противно на желанието на своите водещи политици, Британия изоставила мирния неутралитет. Решението превърнало континенталната война в световен конфликт.
Британското обявяване на война поставило последния печат върху най-голямото дипломатическо бедствие в модерните времена. То завършило най-ужасния от всички сценарии, които дипломатите обмисляли през предишния месец. Това била четвъртата подобна декларация поред - първата от страна на Австрия, втората и третата - от Германия. Британия била единствената сила от Entente, която поела инициативата да влезе във война.
Четири седмици по-рано, когато Виена поискала удовлетворение от Белград заради убийството в Сараево, анализаторите можели да предвидят, че европейската криза ще бъде разрешена по един от четири възможни начина. Било възможно тя да се уреди без война, както станало през 1908 г. след историята с Босна. От друга страна,
892
DYNAMO
можела да доведе до локална война, ограничена до Австрия и Сърбия. Трето, ако Великите сили не покажели сдържаност, тя можела да подпали континентална война, за каквато настоящите дипломатически съюзи и генералните щабове имали планове. В този случай Германия и Австрия щели да бъдат изправени срещу Русия и франция, а Британия щяла да остане неутрална. Накрая, Боже опази, съществувала малка възможност Британия да се намеси директно и контролираната континентална война да се разшири в напълно неконтролиран глобален конфликт. Поради тази причина дипломатическите връзки между Лондон и Берлин били от по-голямо значение, отколкото онези между другите европейски столици. Виена била ключът към локалната война, Берлин - към континенталната, Лондон - към глобалния конфликт.
Всеки компетентен студент би могъл да изброи причините, поради които намесата на Британия предизвикала много специални усложнения. От стратегическа гледна точка британските владения били разпръснати по цялото земно кълбо и тяхната съдба щяла да засегне силно интересите на европейските държави. От политическа гледна точка Британската империя през 1914 г. все още била преценявана като най-великата световна сила и войната срещу Британия се възприемала като опит за постигане на световно превъзходство. От икономическа гледна точка Британия все още била столица на световните финанси. Макар че нейната техническа и индустриална сила вече не била еквивалентна на германската, тя все още можела да мобилизира колосални ресурси. От дипломатическа гледна точка надутите “лордове от Албион” никога не били познали поражение. Те били забележителни в своята неизказана самоувереност, в своето упорито чувство за справедливост и в своето вероломство.