В Англия критиките срещу Бетман били безмилостни. Популярни източници си спомняли не само за неговата “флегматичност” и “нерешителност”, но също и за “основно пруските му концепции за политическия морал”. Най-общо се смятало, че Бетман ръководи германската външна политика без да знае, че кормилото всъщност е в ръцете на военните111. След войната той щял да наблегне силно върху колективната вина. “Всички нации са виновни,” настоял той в своите “Мемоари”. Германия също носи голяма част от вината”112.
Пътят на Бетман към войната започнал през първата седмица от юли. Вследствие на отсъствието на външния министър, който бил на меден месец, той поел лично грижите за германската дипломация още от самото начало. Постоянно заявавал своята решимост да избегне един евентуален международен конфликт. Сутринта на 5 юли той бил извикан при кайзера за съвет, по молбата на Австрия за помощ в нейния скандал със Сърбия. Били взети две противоречиви решения - едното - да се въздържат от директен отговор, а другото - да уверят Франц-Йосиф, че Германия няма да го изостави. Следобед той присъствал на съвещание на военните съветници на кайзера, където преобладавало мнението, че Русия няма да се намеси и че Сърбия трябва да бъде наказана, и то “колкото по-скоро, толкова подобре”. Това окуражило Бетман да каже на австро-унгарския посланик:
Виена трябва да прецени какво трябва да се направи, за да се изяснят отношенията на Австрия със Сърбия. [Въпреки това], в това начинание тя със сигурност може да разчита на подкрепата на Германия за Монархията като съюзник и приятел - каквото и да бъде решението113.
Това бил прочутият “карт бланш” за войната на Австрия срещу Сърбия.
Обратно в Хохенфинов вечерта на 8-ми, Бетман разговарял с Райзлер “на верандата под звездното небе”. Той обяснил опасностите от един общ конфликт. После казал, че бездействието било най-лошата възможна политика. Бил обзет от страх от Русия: “Бъдещето принадлежи на Русия, която расте и расте, извисявайки се над нас като все по-ужасяващ кошмар”114. Поради това всъщност канцлерът се съгласил с оне-
896
DYNAMO
зи по-откровени генерали, които казвали, че позицията на Германия само ще пострада от евентуалното отлагане. Шест дни по-късно, на 14-и, макар че не се случило нищо особено, Райзлер докладва, че канцлерът казал: “Нашата позиция е отчаяна… Това действие е скок в тъмното и като такова е най-сериозното ни задължение.” Изглежда сякаш Бетман вече се е бил примирил с “пресметнатия риск” от една континентална война115.
През третата седмица от юли Бетман започнал да подозира, че неговата игра е зле замислена. Никое от необходимите парченца от мозайката не падало на мястото си. Той посъветвал кайзера да продължи балтийската си обиколка, за да създаде впечатлението, че всичко е нормапно. Когато съветът му бил отхвърлен, предложил оставката си, но и тя също била отхвърлена. Според Райзлер канцлерът бил във фа-тапистично настроение и усещал, че общественото мнение се отнася благосклонно към войната - “огромна, макар и ненасочена енергия за действие в народа”116. Като имал предвид това, той предприел две практически стъпки. Спрял министъра на вътрешните работи да арестува най-различните социалисти, поляци и други от неговия списък ИвюЬзЙвпЦв или “ненадеждни елементи”; и, в тайна среща с лидера на социалдемократите, информирал опозицията за сериозността на ситуацията. Но ефектът от тези стъпки бил, че те обезоръжили популярната опозиция и я настроили в полза на войната.
На 29-и, когато Русия реагирала на австрийската атака срещу Белград с частична мобилизация, Бетман най-накрая обърнал сериозно внимание на възможността от общ конфликт. Той предложил съглашение за неутралитет на Великобритания, гарантиращо целостта на метрополната френска територия. През нощта, в противовес с предишната си линия, бомбардирал Виена с телеграми “Светът пламна”, подтикващи към размисъл. Нищо не довело до желания ефект. В резултат от това Германия се изправила пред перспективата за война с Русия, без да си е осигурила подкрепа от страна на Австрия. Берлин се обвързал да помогне на Виена, но Виена можела и да не помогне на Берлин. Съюзът бил в пълен безпорядък.