Ленин, напротив, се спотайвал в своето убежище в Поронин, край Закопане в Галиция, уверен, че опозицията на германските социалдемократи ще предотврати един голям конфликт. Когато чул, че неговите германски другари са гласували за военните кредити, той възкликнал: “От днес аз ще престана да бъда социалист и ще стана комунист”133. В близкия Краков университетската учебна година току-що била приключила. Завършилите студенти, много от тях запасни офицери, тръгвали, за да се присъединят към своите полкове - някои, за да се бият за император-краля, някои - за кайзера, а някои - за царя.
В Санкт Петербург дворът на Николай II свиквал със съдбоносните решения от предишния ден. Царят наредил обща мобилизация на 17/30 юли, очевидно без да се консултира с военния министър. Последвалият германски ултиматум бил оставен без отговор. Санкт Петербург чул, че Германия е обявила война в събота, и я последвал в неделя. Поради това понеделник 21 юли/3 август бил първият военен ден. В 7 часа вечерта влязла в сила военната цензура. Вестниците обявили, че “нацията трябва да приеме оскьдността на пуснатата информация, доволна от съзнанието, че тази жертва е продиктувана от военната необходимост“134. През този ден царят посетил Москва и изнесъл реч в големия Кремълски дворец. Техни императорски величества отишли да се помолят в параклиса на Дева Мария от Иверон, икона, която ознаменувала най-ранните връзки на Русия с Атон.
Оптимистите в Русия вярвали в своята “Большая Военная Програма”, “Голямата военна програма”, която била съставена в началото на 1914 г. и която се стремяла, освен всичко останало, да съкрати времето за мобилизация на имперската армия до осемнадесет дни. Както докладвал британският военен аташе, тяхната надежда бе, че “руснаците ще стигнат до Берлин, преди германците да стигнат до Париж”. Песимистите, ръководени от Пьотър Дурново, министър на вътрешните работи и директор на полицията, имали много лоши предчувствия. През февруари Дурново докладвал на царя, че ако войната тръгне на зле “социалната революция в нейната най-екст-ремна форма ще бъде неизбежна“135.
900
DYNAMO
Във Веве в Швейцария Ромен Ролан, музиколог, романист и звезда на международния литературен небосклон, наблюдавал ужасен как неговите приятели се поддават на военната треска. Вбесен от позицията на Ватикана, той твърдял, че Европа е изгубила всичките си морални напътствия след смъртта на Толстой, чиято биография току-що бил написал:
3-4 август. Аз съм опустошен. Бих желал да съм мъртъв. Ужасно е да живееш сред това обезумяло човечество и да присъстваш, но безсилен, при сгромолясването на цивилизацията. Европейската война е най-голямата катастрофа в историята от векове. [Тя е] съсипването на нашите най-свещени надежди за човешко братство… Аз съм почти сам в Европа‘36.
Избухването на войната през 1914 г. провокирало повече размисли върху темата за историческата причинност, отколкото всяко друго модерно събитие. Много хора били подведени да повярват, че една катастрофа с такива титанични пропорции трябва да е била предизвикана от причини с подобен титаничен мащаб. Почти никой не си представял, че трябва да бъдат обвинени само отделни индивиди. Били написани огромни трудове за “дълбоките причини” за войната. Действително историците все още обсъждали тези проблеми, когато Втората световна война им дала още повече материал за размисъл.
Думата “титаничен” не е неуместна. Малко преди Първата световна война Европа била разтърсена от огромно морско бедствие, за което всички експерти казвали, че не можело да се случи. На 15 април 1912 г. най-големият параход на света, бе-лозвездният лайнер “Титаник” с водоизместимост 43 500 тона, се ударил в атлантически айсбер при първото си пътуване и потънал, погубвайки 1513 живота. При размерите на кораба било очевидно, че един инцидент би имал безпрецедентни последствия. От друга страна, нямало основания причините за бедствието да се свързвате неговите размери. Две комисии за разследване посочили много специфични черти на точно този кораб и на точно това пътуване. Сред тях били дизайнът на корпуса, снабдяването със спасителни лодки, необичайното състояние на арктическия лед, голямата скорост, северният курс, нареден от капитан Смит, и липсата на координирани действия през изминалите час и три четвърти след първончапния сблъсък с айсберга. Историците, занимаващи се с корабокрушенията, трябвало да изследват ясно защо “Титаник” е потънал, но също така и защо толкова много други огромни кораби са успели да прекосят Атлантика напълно невредими137.
Аналогията с войните не е напълно неуместна. Военните историци трябва да изследват не само защо мирът е пропаднал пре 1914 г., но също така и защо е бил съхранен през 1908 или през 1912 и през 1913 г. По-скорошният опит от “Студената война” показа, въпреки потенциала за колосално бедствие, че не е задължително динамиката на два военни и политически блока да доведе до световна война.