Никой не провокирал повече дискусии по тези проблеми от дървения философ от Магдален колидж, А. Дж. П. Тейлър. В продължение на поколения военната история е била силно оцветявана от емоции и морални обертонове, възбудени от смъртта на милиони; и беше необходим човек с монументална непочтителност, който да предизвика общоприетите мнения. Обръщайки се към събитията от 1914 г., Тейлър назовава хората, които, изглежда, са причинили войната сами, без ничия чужда помощ:
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
901
“Тримата, които взеха решенията, дори ако те също бяха жертва на обстоятелствата, бяха Берхголд [австрийският външен министър], Бетман Холвег и мъртвецът, Шлайфен”. Като неизлечим германофоб той не казва нищо за сър Едуард Грей‘38.
В друго блестящо есе за военната логистика от 1914 г. Тейлър стига до крайната позиция, където самата идея за причинност изглежда излишна: “Днес е модно да се търсят дълбоки причини за големите събития. Но може би войната, която избухна през 1914 г., няма дълбоки причини… През юли 1914 г. нещата тръгнаха в погрешна посока. Единственото сигурно обяснение е, че нещата стават, защото стават”’39.
Другаде той се връща към една по-убедителна гледна точка, която обяснява големите катастрофи в историята от гледището на фатална комбинация от общи и специфични причини. “Дълбоките причини”, върху които историците поставят такова ударение, се оказали съществен елемент както от предвоенния мир, така и от провала на мира. Без “специфичните причини” те щели да имат незначителни последствия:
Самите неща, които се обвиняват за войната от 1914 г. -тайната дипломация, балансът на силите, големите континентални армии, - също така дали на Европа един период на несравним мир… Не е добре да питаме: “Кои фактори са причинили избухването на войната?” Въпросът по-скоро е: “Защо тези фактори, които толкова дълго съхраняваха мира в Европа, не успяха да го направят през 1914 г.?”140
С други думи, трябвало е да има искра, която да подпали бурето с барут. Без искрата барутът остава бездеен. Без наличието на отворено буре искрите са безвредни.
За да илюстрира тезата си, Тейлър можеше да избере случая с “Титаник”. Вместо това избрал аналогията не с кораби, а с автомобили. Правейки това, той наблегнал върху динамичния елемент, общ за всички варианти в теорията за катастрофите, където се вижда как събитията се движат неумолимо към критичната точка:
Войните много приличат на пътните инциденти. Те имат обща и частна причина едновременно. Всеки пътен инцидент е причинен в крайна сметка от изобретяваното на двигателя с вътрешно горене… [Но] полицията и съдът не вземат под внимание дълбоките причини. Те търсят специфичната причина за всеки инцидент - грешка на шофьора, превишена скорост, пиянство, повредени спирачки, лоша настилка на пътя. Така е и с войните14’.
XI
ТЕ1ЧЕВРАЕ Европа в затъмнение, 1914-1945 г.
Съществуват нюанси на варваризъм в Европа от XX век, които някога са удивявали и най-варварските от варварските народи. Във време когато инструментите за конструктивна промяна били надминали всичко познато преди, европейците мълчаливо приели верига от конфликти, които унищожили повече човешки същества, отколкото всички предишни сътресения взети заедно. Особено двете световни войни от 1914-18 и от 1939-45 г. били крайно разрушителни; и те се разпространили по цялото земно кълбо. Но техният основен фокус безспорно лежал в Европа. Нещо повече, в течение на две окървавени от войните поколения двете най-гъсто населени страни в Европа попаднали в ръцете на убийствени режими, чиито вътрешни омрази избили дори още повече десетки милиони, отколкото били избити във войните. Един рядък глас на съвестта много рано заявил, че се случва нещо отвратително:
Чем хуже этот век предшествующих? Разве тем, что в чаду печали и тревог Он к самой черной прикоснулся язве, Но исцелить ее не мог.
С какво тоз век е по-лош от нявга?
Нима с това, че в унес от печал и тревоги Той се докосна до най-гнойната язва, но да я излекува не можа.
Еще на западе земное солнце светит, И кровли городов в его лучах блестят, А здесь уж белая дома крестами метит
И кличет воронов, и вороны летят. Зима 1919
На запад още блести залязващото слънце,
И струпаните покриви в лъчите му блестят, но тук Смъртта вече бележи вратите със