кръстове,
и вика враните, и враните летят1.
Поради това бъдещите историци със сигурност трябва да погледнат назад към трите десетилетия между август 1914 г. и май 1945 г. като на епоха, когато Европа се е била сбогувала със своя разум. Тоталитарните ужаси на комунизма и фашизма, когато се прибавят към ужасите на тоталната война, създават един несравним сбор от смърт, нещастия и деградация. Когато избира символите, които биха могли да представят човешкия опит от онези години, човек едва ли може да избере нещо друго освен носителите на смърт през XX век: танка, бомбардировача и металната кутия с газ; окопите, гробниците на незнайните войни, лагерите на смъртта и масовите гробове.
904
ТНСВРАЕ
Размислите за тези ужаси, които засенчват всички животворни постижения на епохата, подсказват няколко общи забележки. По време на ужасите европейците изгубили своята позиция на световно лидерство: Европа била затъмнена от европейското безумие. През 1914 г. европейската сила и престиж били несравними: европейците водели в почти всяка сфера, за която някой можел да се сети - наука, култура, икономика, мода. Чрез своите колониални империи и търговски компании европейските сили доминирали над цялото земно кълбо. До 1945 г. почти всичко било изгубено: европейците се сражавали помежду си до точката на изтощение. Европейската политическа сила намаляла значително; военните и икономическите сили на Европа били надминати; европейската колониална сила вече не издържала. Европейската култура изгубила своята увереност; европейският престиж и морални устои се изпарили. С едно забележително изключение всяка европейска държава, която влязла в конфликта през 1914 г., била обречена да претърпи военно поражение и политическо унищожение до 1945 г. Единствената страна, която избягнала тоталното бедствие, успяла да оцелее само като предала своята политическа и финансова независимост. Когато димът от войната най-сетне се разсеял, европейските руини били контролирани от две извъневропейски сили, САЩ и СССР, като и двете не присъствали в началото.
На моралния фронт човек трябва да отбележи крайния контраст между материалния напредък на европейската цивилизация и ужасното връщане назад по отношение политическите и интелектуалните ценности. Милитаризмът, фашизмът и комунизмът намерили свои привърженици не само сред лесните за манипулиране маси от най-измъчените нации, но и сред най-образования европейски елит, и то в най-демократичните европейски страни. Изопачаването на стойностните идеали било такова, че не се чувствал недостиг от интелигентни мъже и жени, които изпитвали непреодолимо желание да се сражават във “Войната, която да свърши всички Войни”, да се присъединят към фашисткия геноциден кръстоносен поход за спасяване на “Европейската цивилизация” или да извинят комунистическите опити за постигане на мир и прогрес чрез масови убийства. Когато през 1941 г. дошъл моментът на истината, съюзническите лидери, които се сражавали за свобода и демокрация, не се поколебали да привлекат един престъпник, за да победят друг.
На историографския фронт човек трябва да има предвид факта, че европейските ужаси били извършени в рамките на един човешки живот и че субективните, политическите и партизанските мнения продължават да доминират в популярните версии. Историята на всички големи конфликти винаги се пренаписва от победителите, които максимизират престъпленията и безумията на победените, докато минимизират своите. Такава, в крайна сметка, е човешката природа. В двете световни войни се получило така, че победите били постигнати от почти еднакви според своите участници коалиции, оглавявани от “западните сили” и от техния стратегически съюзник на изток; и именно тяхната версия за периода продължава да доминира в следвоенното образование, медии и исторически книги. Тази “съюзническа версия” за пръв път получила официално признание след 1918 г., когато представителите на победените нации били задължени да признаят своята изключителна вина за войната. Тя била циментирана след 1945 г., когато Съюзническият трибунал се обърнал изключително към военните престъпления на врага. Всеки публичен опит да се осъдят съюзническите сили по същите стандарти бил политически невъзможен. Официалните военни
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
905
музеи от Ламбет до Москва и Вашингтон продължили да представят едностранчивия възглед за злото и героизма. Пленените архиви на победените били напълно достъпни във всички техни отвратителни детайли; ключовите архиви на победилата страна останали здраво затворени. Петдесет години по-късно все още било прекалено рано за съставяне на един справедлив и обективен баланс.