На международния фронт минали много години, преди някои историци да започнат да се замислят за единството в “Европейската гражданска война”. Хората, които преживели двете световни войни, често били впечатлявани от непоследователностите. “Войнишката война” от 1914-18 г. се смятала за много по-различна от “народната война” през 1939-45 г. Никой, замесен във враждата между комунизма и фашизма, не бил насърчаван да мисли за двете движения като за прости противоположности. Сега, когато имаме предимството на погледа назад, става все по-ясно, че последователните конфликти образували част от един динамичен процес; двете световни войни били отделни действия от една и съща драма. Преди всичко основните съперници във Втората световна война били създадени от несвършената работа през Първата. Чрез влизането си във военния конфликт през 1914 г. европейските държави предизвикали един хаос, от който били родени не едно, а две революционни движения - едното от които било разбито през 1945 г., и другото, което щяло да се срути в драматичните събития от 1989-91 г. (Виж Глава XII.)
Изправени срещу германския експанзионизъм, а после срещу хидрите близнаци на комунизма и фашизма, демократичните западни сили можели да оцелеят само като привлекат САЩ - първо през 1917-18 г., а после през 1941-45 г. След 1945 т. те разчитали много на американските мускули, за да издържат срещу предизвикателството на раздулата се Съветска империя. Чак през 90-те години на XX век, когато Германия се обедини отново и Съветската империя изпадна в колапс, хората в Европа можеха да поемат отново по естествения курс на своето развитие, толкова грубо прекъснат през онова красиво лято на 1914 г.
Поради това в този сценарий годините между 1914 и 1945 г. се появяват като време на европейските беди, които изпълвали пространството между продължителния мир в края на XIX век и още по-продължителния мир от времето на Студената война. Те могат да бъдат оприличени с падането на континенталния покрив и с последвалия от това сезон на земетресения. Обхващат началните военни сътресения от 1914-18 г., сгромолясването на четири империи, избухването на комунистическата революция в Русия, появата на дузина нови суверенни държави, въоръженото примирие от десетилетията между двете войни, идването на фашистите на власт в Италия, Германия и Испания и втория, всеобщ военен пожар от 1939-1945 г.
В сърцето на бедите лежала Германия, най-новата, най-динамичната и най-не-доволната национал на държава в Европа. Границата на земетръсната зона минавала по източната й граница. Германия таяла няколко плана против Западна Европа. Но в Източна Европа тя се изправила срещу изкушението на сравнително слабите си и бедни съседи и в лицето на Русия - срещу предизвикателството на единствената европейска страна, достатьчно голяма, за да оспори германската военна сила. Следователно още от самото начало било ясно, че големият дуел за бъдещето на Европа ще се води между Германия и Русия. Това бил дуел, на който - в ръцете на тоталитарните революционери - било съдено да се превърне в битка на живот и смърт. От
906
TENEBRAE
самото начало западните демокрации били поставени в ролята на сдържащи сили, напълно незаинтересовани от съдбата на източноевропейците, но решени да прекратят нарастването на всяка самонадеяна континентална сила, която по-късно можела да се обърне срещу Запада. Това съзвездие от сили направлявало европейската политика до края на XX век. То лежи в основата на сраженията през двете световни войни и ако не бяха изобретени ядрените оръжия и ако не беше решителната намеса на американците, вероятно щеше да доведе и до трета.
В случая епохата на открит и всеобщ конфликт някак си е ограничена до онези 30 пропити с кръв години. Тя започнала и свършила, доста подходящо, в германската столица Берлин. Започнала на 1 август 1914 г. в имперската канцелария, когато кайзерът обявил война на Русия. И завършила на 8 май 1945 г. в съветския полеви щаб в Берлин-Карлсхорст, където третият документ за капитулация най-накрая завършил германските действия за безусловна капитулация.
Първата световна война в Европа, 1914-1921
Имало всеобщи очаквания Голямата война, започнала през август 1914 г., да продължи не повече от три-четири месеца. Смятало се, че тя ще свърши до Коледа. Конвенционалното мислене поддържало тезата, че модерната война ще бъде по-интензивна, отколкото в миналото, но по-решителна. Онази страна, която успеела да надделее в първите етапи, щяла да притежава средствата за бърза победа. В случая сраженията не продължили четири месеца, а повече от четири години. Дори тогава войната не била решителна: “Големият триъгълник” на военнополитическите блокове не бил разбит до 1945 г., а в някои отношения и до 1991 г. (Виж Приложение III, стр. 1318.)