908
таМЕВЯАЕ
сила останала задължителна. По море торпедата на подводниците се оказали много по-смъртоносни от 15-инчовите оръдия на тежките бойни кораби.
На Западния фронт германската армия за малко не провела успешна атака още преди да започне войната на изтощение. Докато централната германска атака се хвърлила в сърцето на Шампан, германският десен фланг се отдалечил в огромна кръгова дъга през Северна франция. Стремейки се да повторят триумфа от 1870 г., те тръгнали към Париж от три посоки. Били задържани за кратко от белгийците край Лиеж и от британските експедиционни сили край Еперне. [УМЮЕМАНСК] Централните германски сили били забавени от низините на Еперне. Но до първата седмица на септември 1914 г. френската столица била изправена пред бедствие. В последния възможен момент генерал Жофре реквизирал 600 таксита “Рено”, които да прекарат всички останали френски запасняци до фронтовата линия при Марна. Германският център имал прекалено малка инерция; германският десен фланг бил прекалено далеч. И линията се оттеглила назад. През октомври и ноември фронтът се стабилизирал по цялата дължина на двойната окопна линия от Швейцария до Ламанша. (Виж Карта 24.)
През следващите три години линията почти не се помръднала. И двете страни изразходвали хора и материали в огромни мащаби, за да изправят случайно създадената фронтова линия възможно най-навътре в противниковите позиции или да постигнат пробив. Но никой от “тласъците” не бил сполучлив. Никога преди европейската кръв не била проливана в такива изобилни количества. В трите битки за Еперне, при хребета Вими, на Сона и преди всичко при Вердюн загубите понякога можели да се изчислят на десетки хиляди за един час или на стотици хиляди върху един квадратен ярд. Тук била безумната трагедия, която никой не предвидил и чийто край не бил известен на никого. Планираното германско отстъпление за подготовка на отбранителни позиции между Арас и Соасон през февруари 1917 г. било един рядък акт на рационалност. Обвиненията на обществото неизбежно били насочени срещу некадърните генерали. За британската армия се казвало: “Те бяха лъвове, водени от магарета.” [ооидимогя]
На Източния фронт, който минавал през сърцето на Полша, Централните сили имали много по-голям успех и адът на непрестанната окопна война бил избегнат. През август 1914 г. две руски армейски групировки прекосили границата, едната, влизайки в Източна Прусия на север, а другата, прониквайки дълбоко в Галиция на юг. Имайки предвид, че руският “парен локомотив” се движел бавно, това било значително постижение. Но после шансът се обърнал: в битката за Мазурските езера през септември Хинденберг и Лудендорф разбили тотално северните руски армии, като по този начин отмъстили за германското поражение при Марна. Руската южна групировка била спряна в покрайнините на Краков. През зимата на 1914-15 г. се водили нерешителни битки на германско-руската граница край Лодз и на унгарската граница в Карпатите. Но после, през май 1915 г., край Горлице в Галиция германските войски успели да направят нещо, което се оказало невъзможно на запад: те пробили вражеските линии и се разгърнали в полето отвъд тях. През август окупирали Варшава и превзели обратно Лвов. През есента навлезли в Литва и били готови да прекосят планините и да навлязат в Румъния, [ретяоснао]
Когато Руската империя се изправила срещу евентуално нахлуване на врага по фронтова линия от 1000 мили, царят поел лично командването на своите сили на
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
909
LANGEMARCK
ЛАНГЕМАРК е малко селце на пет мили на север от Еперне в Белгия. Като всички села в този район то притежава военно гробище, пълно с мъртъвци от англо-гер-манските битки за възвишението Еперне през 1914—17. На пръв поглед не може да различи от множество други. Действително отдавна обрасналият гроб на 25 000 незнайни германски войници не може да се сравни с внушителния паметник в близкото Менин Гейт, където са погребани около 40 000 незнайни британски жертви. Но според мнението на един водещ военен историк. “Това е, в истинския смисъл на думата, родното място на Втората световна война”1. Защото, без да е известно на много съвременни посетители, Лангемарк е мястото за последна почивка на другарите на младия австрийски доброволец, когото Провидението съхранило за още по-велики дела.