Хитлер, неуспял студент по живопис и дезертьор от австрийската армия, слушал с възторг сред мюнхенската тълпа декларацията за обявяване на война на 1 август 1914 г. и незабавно се записал на служба в германската армия. Той бил разпределен в 16-и Баварски запасен пехотен полк и пристигнал на Западния фронт през октомври, тъкмо навреме за първата битка за Еперне. По този начин станал свидетел на ужасното Kindermord, или “Клане на невинни”, където десетки хиляди необучени германски новобранци, главно пламенни студенти от университетите, били разкъсани на парчета от непрестанния огън на професионалните британски войници. Това била първата голяма кланица на германци, щедро отмъстена, без съмнение, при Пашенделе и при Сона. Хитлер никога не забравил за нея.
“Върховният опит” на Хитлер в окопите, където в продължение на четири години водил обаятелния живот на Meldegänger, или “полкови куриер”, несъмнено подхранил патологичния нагон на по-късните му изяви. Измъчен от съдбата на своите загинали и осакатени другари и от огромните германски жертви, които довели само до поражение, той решил да отмъсти за тяхната смърт; да унижи победителите на Германия; и да накара германците отново да се почувстват горди, по-висши, изпълнени с омраза, безмилостни. Неговата клетва за отмъщение дръпнала обща струна в милиони ранени германски сърца.
Поради това Лангемарк символизира основната психологическа връзка между Първата и Втората световна война, между кланетата от Еперне и Вердгон и онези от бомбардировките на Лондон, от Варшава и Сталинград.
бойното поле. През януари 1916 г. контраатаката на Брусилов проникнала дълбоко обратно в Галиция, налагайки 18-месечна обсада на крепостта Пшемисъл. Но жертвите били огромни; и там всичко свършило. В Румъния германците превзели Букурещ през декември. През 1917 г. главното германско и австрийско настъпление започнало отново, придвижвайки се стабилно в Балтийските провинции, Белорусия и Украйна. Когато вътрешната революция се съчетала с руския военен провал, било само въпрос на фина преценка дали Централните сили трябва да унищожат Империята на царете, или да я оставят да се сгромоляса сама. Често се казва, че руската армия дала огромни жертви; в действителност руснаците загубили по-нисък процент от своето население отколкото другите съперници. Ключовата статистика се отнася до пленниците. На всеки 100 царски войници, които загинали в битка, се падали по 300, които се
910
TENEBRAE
DOUAUMONT
HA 25 февруари 1916 г., на четвъртия ден от германската офанзива срещу Вердюн, войските на престолонаследника превзели изградената от камък и бетон крепост Дюмон. Крепостта се намирала на 6 мили от тяхната стартова точка, в периферията на възвишението и по средата на пътя към центъра на града. През следващите осемнадесет месеца тя щяла да бъде фокусна точка на една битка, която няма равна на себе си по продължителност и интензивност. Граничеща на запад с Форт де Вокс, тя контролирала десния бряг на Мьоз и наблюдавала левия бряг през хълмовете, особено Кота 304 и Ле Мор-Хом. За германските нападатели тя образувала оста на гигантска клещовидна операция, подхранвана от четиринадесет железопътни линии по дъгата от 130 мили. За френските защитници тя представлявала крайната спирка от voie sacrée, тесния коридор, който докарвал подкрепленията през евакуирания град Бар ле Дук. Обстрелвана денем и нощем, минирана отдолу и постоянно разтърсвана от експлозии, нейните руини и тунели били сцената на ръкопашни битки и на цели роти, които били погребани живи. Лунният пейзаж настойчиво бил разбиван в каша от кал, зидария и човешки останки. Отново била превзета от французите на 24 октомври, оспорвана от германците до август 1917 г., но не била освободена решително до американската офанзива Сен Мишел през септември 1918 г. Думите на Петен се оказали верни. “Courage, обещал той, On les aura.”
Вердюн отнел около 800 000 живота — четиридесет пъти повече от населението на града. За френската памет той бил онова, което били Еперне и Сона за британците и Капорето за италианците или каквото Сталинград щял да стане за руснаците. За германците означавал онова, което щели да означават всичките им военни провали — титанични, напразни жертви.
На седемдесетата годишнина от битката през 1986 г. френският президент и германският канцлер пристигнали във Вердюн, за да участват в церемония на помирението. Те си стиснали ръцете в жест, какъвто малко други лидери от европейските воюващи нации били способни да постигнат.
До тогава по-голямата част от опустошения пейзаж била обрасла с растителност. Но обширната гробница край Дюмон, с нейната кула с четири кръста, пази останките на 130 000 незнайни войници от двете армии, които почиват в общи гранитни гробове. Мемориалният център, оборудван с експонати, пътеводители и видеопрограми, се опитва да предаде онова, което един ветеран нарекъл “непредаваемото”. На мястото на изчезналото село Фльори деван Дюмон една Мадона украсява фасадата на мемориалния параклис. Тя е Notre Dame de l’Europe1.