От всички женски военновременни организации британските женски медицински служби несъмнено били сред най-професионалните. Известни като Шотландски женски болници (SWH) заради тяхната основателка, единбургския хирург Елзи Ингълс, те се заели да докажат, че жените могат да се справят с най-напрегнатите и най-отговорните инициативи. С времето те изпратили четиринадесет напълно оборудвани болници до всички съюзнически фронтове освен онези, които били контролирани от британската армия. Мисиз Сент Клер Стобарт работила в Шербург и Антверпен, преди да отплава за Сърбия. Доктор Ингълс починала през ноември 1917 г. след една година, прекарана в Русия1. Жените хирурзи все още били новост за онези години. Един френски журналист, когато го помолили да наблюдава работата на доктор Ингълс, позеленял и изкрещял: “C’est vrai, elle coupel!” (Вярно е, тя реже!)2
През октомври 1915 г., когато австрийците и българите направили пробив, сръбската армия едва успяла да избяга чрез зимен поход през планините по албанското крайбрежие. Ужасният марш през кал, сняг, глад, премръзвания, тифус и гангрени отнел 40 000 живота. Екипът на Стобарт се придвижвал с тях.
От всички доброволки Флора Сандс (1879—1961) стигнала най-далеч в своята кариера за изравняване на половете. Тя се присъединила към сръбската пехота, оцеляла след похода през Албания, сражавала се в битка, била ранена сериозно и била наградена за храброст. Завършила войната с офицерско звание. По-късно се омъжила за руски émigré, установила се в Белград, противопоставила се на Гестапо и се върнала в Англия чак когато овдовяла3. Тя следвала старата източноевропейска традиция, която се наблюдавала в Русия, Полша и Албания и според която в трудни времена жените заемали местата на избитите си мъже.
Един източник за решителността на британските жени се криел в отношението на собственото им правителство. Когато Елзи Ингълс предложила услугите на SWH на Военното министерство през август 1914 г., тя получила следния отговор: “Добра моя лейди, вървете си у дома и си седете спокойно”4.
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
913
В Средиземно море западните сили се радвали на морско превъзходство и били направени няколко опита за компенсация заради задънената улица във франция.
На 25 април 1915 г. една британска част акостирала в Галиполи на Дарданелите. Целта била да превземат Константинопол, да установят директен контакт с Русия и според думите на първия лорд от Адмиралтейството Уинстьн Чърчил, да атакуват “мекото коремче” на Централните сили. Планът бил замислен блестящо, но свършил с трагедия. Придвижването на експедиционния корпус, който включвал героичната Анзакска дивизия от Австралия и Нова Зеландия, било предадено предварително. Турците чакали на скалистите върхове под командата на енергичния млад офицер Кемал паша. След това западните сили ограничили своите действия до отоманската периферия. Младият мечтател Т. Е. Лоурънс еднолично повел на бунт племената от Арабския полуостров. французите се установили в Ливан. През 1916 г. генерал Алънби настъпил в Палестина от британската база в Египет, влизайки в Йерусалим на Коледа. Британците влезли и в Месопотамия. Те превзели Багдад след унизително поражение през март 1917 г. и продължили натиска си в Персия. Арабите и ционистките евреи взели присърце британските победи. На 2 ноември 1917 г. британският външен министър Ар-тьр Балфур бил убеден да издаде декларация, приемаща принципа за еврейски национален дом в Палестина. В Кавказ руснаците и отоманците се сражавали за планинския арменски граничен регион. Сраженията осигурили завесата за наказателните мерки на отоманското правителство срещу неговите арменски поданици, [genocide]
В Италия се водела битка с австрийците върху трудния алпийски терен в края на земите, за които претендирали италианците. В единадесет колосални битки на река Изонцо сраженията взели не по-малко жертви, отколкото на запад. Половин милион загинали в Капорето (септември-декември 1917). Италианските жертви били със същите мащаби като британските. Изумителното възстановяване на Италия от ръба на бедствието отслабило много Централните сили. Австрийската армия в Италия била разбита. Жертвите на Италия, до голяма степен подценявани от страна на нейните съюзници, оставили дълбоко чувство за наранена гордост.