През Втората световна война около 100 000 британски войници дезертирали, но никой от тях не бил застрелян. Заловените дезертьори от Червената армия или от Вермахта не извадили такъв късмет2.
ка били придружени от лавина от национални въстания във всяка от неруските страни, които били включени в Империята и които сега използвали възможността да спечелят своята независимост.
Резултатите от обвиненията за войната били драматични. В средата на февруари 1917 г. последният от династията Романови все още бил начело на най-голямата военна машина в Европа. В рамките на дванадесет месеца Романови били заличени; тяхната империя се разпаднала на множество самоуправляващи се държави; а болшевишките управници от централната остатъчна територия се оттеглили завинаги от войната. След примирието, договорено в Брест-Литовск, всякакво ефективно руско участие във войната престанало от 6 декември 1917 г. Германската политика, която се състояла в това да бъдат подкрепяни както аспирациите на сепаратистите, така и машинациите на болшевиките, отбелязала триумф в несравними мащаби.
Дезинтеграцията на Руската империя не трябва да се възприема просто като един от резултатите от революцията, но също така и като една от причините за нея. Руският цар губел верността на своите неруски поданици дълго преди появата на болшевишката диктатура да затвърди ясно тяхното желание за отделно съществуване. Когато полските провинции били загубени след германското настъпление през 1915 г., водещият полски политик в Империята, Роман Дмовски, веднъж и завинаги обърнал
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
917
LI LI
НЯКЪДЕ през 1915 г. на Източния фронт насред Полша, един млад германски часовой си мечтаел за дома. Ханс Лайп си представил, че две от неговите приятелки, Лили и Марлен, стоят с него под лампата до вратата на казармата. Той засвирил една мелодия, за да се развесели, измислил няколко сантиментални стиха, а после бързо ги забравил. Двадесет години по-късно, в Берлин, Ханс си спомнил мелодията и добавил няколко стиха, сливайки имената на двете момичета в едно. Аранжирана музикално от Норберт Шулц, песента била публикувана през 1937 г. Берлин между двете войни бил един от най-големите центрове на кабаретните и популярни песни. Но “Песента на самотния часовой” не се радвала на успех1.
През 1941 г., когато германската армия окупирала Югославия, мощният предавател на Радио “Белград” бил реквизиран от военните. Сред запаса от плочи, купени на старо, бил и предвоенният запис на песента на Ханс Лайп. По случайност белградската нощна музикална програма можела да се чува отвъд Балканите, в Северна Африка, както от хората на Ромел, така и от “пустинните плъхове” от британската Осма армия. Този път гласът на Лейл Андерсън, носещ се по ефира под звездното средиземноморско небе, омагьосал заслушалите се войници. Думите скоро били преведени на английски и записани от Ани Шел-тън. След обсадата на Тобрук, когато една колона с британски пленници преминала през линиите на Afrika-Korps, и двете страни пеели една и съща мелодия:
1. Uli Mirieen
j: £
I .1 I Hi 11 IH f j If J-да
шm
Vor der Kaserne, vor dem grossen Tor Stand eine Laterne, und steht sie noch davor.
So wolln wir uns da Wiedersehen, bei der Laterne wolln wir stehn Wie einst Lili Marken.
Под фенера до портала на казармата,
Скъпа, аз си спомням как
ти ме чакаше.
Там ти прошепна нежно,
Че ме обичаш; че винаги ще бъдеш Моята Лили от фенера, Моята Лили Марлен.
Когато САЩ се включили във войната, Lili Marlene била подета от Марлен Дитрих. Тя щя ла да прекоси всички граници2.
Les Feuilles mortes била композирана във военен Париж през 1943 г., където Lili Marlene била на устата на всички. Нейните горчиво-весели думи били написани от Жак Пре вер, а натрапчивата й мелодия — от Жозеф Козма. Нейната тема за разделените любовни ци отново можела да съвпадне с настроението на милиони. Но филмът с Жан Габен, за който била поръчана, бил забранен; и песента не била издадена. Докато бъде преоткрита след
918
TENEBRAE
войната, социалният и политическият климат били променени; и английските думи загубили първоначалния си привкус:
2. Feuilles Mortes
C’est une chanson, qui nous ressemble Toi tu m’aimais, et je t’aimais.
Nous vivions tous les deux ensemble Toi qui m’aimais, moi qui t’aimais. Mais la vie sépare ceux qui s’aiment, Tout doucement, sans faire de bruit. Et la mer efface sur le sable Les pas des amants désunis.
Падащите листа се носят край
прозореца, Есенните листа в червено и златно.
Аз виждам устните ти, летните целувки, Загорелите от слънцето ръце, които държах. Откак ти замина, дните стават по-дълги,