И скоро аз ще чуя стара зимна песен.
Но ти ми липсваш повече от всичко, скъпаЛ Когато започнат да падат есенните листа.
Къде били вълните на морския бряг и стъпките на влюбените, изгубени в пясъка? Но през 50-те години на XX век “Есенни листа” не можела да бъде спряна3.
В поствоенната епоха популярните песни възседнали вълната на американската култура — добри, лоши, посредствени, — която щяла да профучи над Европа. Трансатлантическият звук I на англо-американските песни бил обречен на доминация. Но е добре да не забравяме, че в много части от Европа — в Неапол, Варшава, Париж и Москва, местните говори запазили Д своето превъзходство:
МоДапЦо
1. Не слышны в саду даже шорохи, Всё здесь замерло до утра.
Если б знали вы, как мне дороги \ Подмосковные вечера.
)2
Дори шумоленето в градината не се чува, Всичко е замряло до сутринта.
Само ако знаеше колко са ми скъпи Тези вечери под Москва.
2. Что ж ты, милая, смотриш искоса, Низко голову наклоня?
Трудно высказать и не высказать! ^
Всё, что на сердце у меня.
Какво, мила, гледаш косо,
И накланяш глава?
Трудно ми е да изразя и да не изразя Всичко, което ми е на сърцето.
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
919
гръб на Русия. След това той щял да работи за независимостта на Полша под покровителството на западните сили. През август 1916 г. под негово председателство в Париж бил създаден Полският национален комитет. В Литва през септември 1917 г. била създадена ТагуЬа, или Национален съвет, под германско покровителство. Във Финландия от средата на 1917 г. до май 1918 г. независимата република трябвало да се бори за своето съществуване с германска помощ. В Украйна националното движение излязло на преден план, когато имперската власт отслабнала. Украинската република била формирана в Киев през ноември 1917 г. По тъй наречения Хлебен договор тя можела да спечели признание от страна на Централните сили в замяна на договори за зърно. По същото време в Кавказ се появила независимата Транскавказ-ка федерация.
Изправени пред спонтанните вълни на сепаратизъм, следващите руски правителства в Петроград нямали друг избор, освен да се преклонят пред бурята. През април 1917 г. Временното правителство обявило, че подкрепя независимостта на националностите. Болшевиките и други последвали примера му. В действителност, въпреки красноречието си, нямали намерение да допуснат независимост за националностите. Щом завзели властта в Петроград, главният болшевишки комисар за националностите, един невзрачен грузински революционер, известен като Й. В. Сталин, започнал да организира клонове на Болшевишката партия във всяка от появяващите се републики, подстрекавайки размирици срещу всяко от новоизлюпените национални правителства. Болшевишката политика се стремяла да възстанови покойната Руска империя в нова комунистическа маска. От самото начало болшевиките се опитвали да наложат централизирана партийна диктатура зад фасадата на културна автономия и символични държавни структури. Тук се криел един от главните източници за тъй наречената Руска Гражданска война. (Виж по-долу).
Поради това революцията в Петроград била обърната към централното правителство на една държава, навлязла в напреднал стадий на разпад. Непосредствената причина се криела в кризата на управлението в царския двор. Самият цар отсъствал, тъй като бил на фронта, препъвайки се в зле преценената си решителност да води войната лично. Думата била пренебрегната; и царските министри били оставени на произвола на параноичната “германска” царица и на нейния довереник шарлатанин, тъй нареченият “луд монах”, Григорий Разпугин (1872-1916). Когато спешните военновременни дела, засягащи инфлацията, недостига на храни и снабдяването на армията, били занемарени, членовете на най-вътрешния царски кръг се разбунтували. Разпугин бил убит от оксфордския възпитаник княз феликс Юсупов, син на най-богатата жена в Русия и съпруг на царската племенница. При други обстоятелства това събитие би могло да потъне в историята като дребна дворцова интрига. Но тогава то добавило последната капка към акумулираното недоволство, което съборило подпорите на цялата система. Защото отвъд ограниченията на дворцовата политика се намирали десетки милиони от безгласните поданици на царя - недоволни интелектуалци, разочаровани конституционалисти, объркани бюрократи, работници без права, селяни без земя, войници без надежда нито за живот, нито за победа. Блестящата черупка на царизма стояла изправена до последната секунда, после паднала като къщичка от карти.