Келтските езици, от които уелският е най-активният оцелял съвременен език, някога са се простирали в по-голямата част от Европа. Те принадлежат към най-древните индоев-
102
PENINSULA
ропейски форми на запад. Но келтските езици са запазили елементи от броенето на База-5, База-10 и особено на База-20. Съвременният уелски, също като санскрит, използва десетични единици от 1 до 10; но в числата от 11 до 19 той използва думи, близки по структура на римските цифри. Шестнадесет е ип ar bymtheg, или “едно върху пет и десет” (XVI); а деветнадесет е pedwar ar bymtheg, или “четири върху пет и десет”. Над деветнадесет започва броенето на База-20. Ugain е базата, a deugain (40), trigain (60) и pedwar gain (80) са все кратни на двадесет. Тридесет, седемдесет и деветдесет са изразени с “десет върху”, кратно на двадесет. Петдесет, hanner cant, означава “половината от сто”.
Уелски Латински Санскрит
11 un ar ddeg XI undecim ekadasa
20 ugain XX viginti vimsaii
30 deg ar hugain XXX triginta trimsati
40 deugain XL quadraginta katvarimsati
50 hanner cant L quinquaginta pankasati
60 trigain , LX sexaginta shashti
70 deg â thrigain LXX septuaginta septati
80 pedwar ugain LXXX octoginta ashiti
90 deg â pedwar hugain XC nonaginta navati
100 cant C centum sata
000 mil M mille dasasatajsa-hasra
Броенето на База-20, което започва с използването на пръстите на краката заедно с пръстите на ръцете, е запазено в английската дума “score” *, която е извлечена от белега, изрязан в показалките за броене. То също така рефлектира във френското quatre-vingt, означаващо “четири пъти по двадесет”, което вероятно е останка от келтския галски.
Поради това по всяка вероятност ранните народи в Европа са броели на двойки, петици, десетици, дузини или двадесетици, според това как им е било удобно. В един момент те трябва да са се запознали и с вавилонската система на База-60, която е била възприета при броенето на минутите и секундите. Има малко причини да се приеме, че индоевропейците, най-общо, или Дългоносият народ, в частност, са приели десетичната система от самото начало.
Всъщност Европа е трябвало да почака до Х1П век след Хр., преди числата на База-10 да бъдат въведени широко. Ключовата стъпка, използването на 0 за “нула”, най-напред е била направена в Индия. От там десетичната система си проправя път в мюсюлманския свят и през Арабска Испания - в християнския свят. В продължение на няколко века тя се използва заедно с по-тромавите римски цифри, които дори не могат да се използват за събиране или умножение. Когато тя най-накрая триумфирала, много европейци не разбрали, че техните числа изобщо не са европейски3. (Виж Приложение III, с. 1248.)
* Двадесет - Б. пр
ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ
103
лия), Ел Агар (Испания), Лойбинген, Букау и Адлерберг (Германия), Унетице край Прага в Чехословакия и край Отомани в Румъния.
През последната четвърт от второто хилядолетие, около 1200 г. пр. Хр., Европа от бронзовата епоха претърпяла необясним упадък, от който никога не успяла да се възстанови. Археолозите пишат за “сгромолясване на главните системи”. Търговията била разбита; градовете били изоставени; политическите структури се разпаднали. Вълни от нашественици се нахвърлили върху останките. Крит, едва устоял на серия от ужасни природни катастрофи, най-накрая паднал под ударите на микенските гърци, преди самата Микена да бъде унищожена. В продължение на един век много установени центрове потънали в забрава. Егейското крайбрежие било опустошено от племената от вътрешността. Хетската империя стигнала до своя край. Самият Египет бил обсаден от неидентифицирани “морски народи”. Хората от полята с урните оцелели в Централна Европа, предавайки се отново на една пасивна епоха, която свършила с пристигането на келтите. Гърция била захвърлена в своята архаична Тъмна епоха, която разделила легендарната ера на троянските войни от документираната история на по-късните градове-държави.
Желязната епоха въвежда предисторията в сфера от истински исторически извори. Обикновено се смята, че началото на изработката на железни предмети е положено от хетите в Мала Азия. Камата с позлатена дръжка и желязно острие, изровена от царските гробници край Алака Хюик, може би е от третото хилядолетие пр. Хр. От там използването на желязото се разпространило най-напред в Египет, около 1200 г. пр. Хр., към крайбрежието на Егейско море, около 1000 г. пр. Хр., и към басейна на Дунав, около 750 г. пр. Хр. [тонищ