Веригата от събития, които довели от убийството на Разпугин на 17 декември
920
таМЕВЯАЕ
1916 г. до завземането на властта от болшевиките десет месеца по-късно, била изключително мъчителна и напълно непланирана. В края на февруари арктическата зима, която допринесла за прекъсването на хранителните доставки, се променила внезапно в преждевременно пролетно слънце. Хиляди стачници и демонстранти се излели по петроградските улици, апелирайки за мир, хляб, земя и свобода. На 26 февруари, на Знаменски площад, една рота от Императорската гвардия изстреляла първия фатален залп. На следващия ден 160 000 селски новобранци от столичния гарнизон се разбунтували и се присъединили към размирниците. Царските генерали извъртали. Думата се осмелила да назначи Временно правителство без съгласието на царя, докато представителите на различни социалистически фракции свикали Петроградския съвет на “работническите” и на “войнишките депутати”.
По този начин възникнало “двувластие”, или “двойна власт”, където Думата трябвало да се конкурира с Петроградския съвет. Всяка страна вземала важни решения. На 1 март Съветът издал едностранната Заповед N91, която апелирала към всяко военно подразделение да избере свой собствен съвет. С един удар в цялата армия била подкопана властта на офицерския корпус. На 2 март Временното правителство издало програма с 8 точки за заместване на държавната полиция от народна милиция. С един удар властта на полицията и на местното чиновничество била подкопана в цяла Русия. Руската империя се разпаднала “по телеграфа”. В същата нощ Николай II абдикирал.
За известно време неспокойният съюз между конституционните либерали в Думата и умерените социалисти в Съвета - главно меншевики и есери, като и двете групи се противопоставяли срещу болшевиките - запазил равновесието в двойната власт. Централната фигура тук бил Александър Керенски (1881-1970), социалист и адвокат, който бил член както на Временното правителство, така и на Съвета. Но тяхната политика на продължаване на войната била много непопулярна. Те само успели да поддържат климата на непрестанно недоволство, който щял да се окаже толкова благоприятен за радикалните елементи. Временното правителство декларирало своето намерение да проведе общи избори за Учредително събрание, което можело да постави руската демокрация върху здрава и постоянна основа. Това дало на болшевиките тяхното разписание: за да използват всяка възможност да управляват Русия, те трябвало да поемат контрола върху съветите и да свалят Временното правителство преди свикването на Учредителното събрание, [рапма]
Преди завръщането на Ленин в Петроград през април болшевиките играели незначителна роля в революционните събития. Но влошаващото се положение през пролетта и лятото създали благоприятна среда за дисциплинирани подривни елементи. В три случая - през април, юни и юли - те се опитали да използват нарастващото си влияние в петроградския гарнизон, стремейки се да превърнат уличните демонстрации във въоръжени въстания. В последния случай Временното правителство действително наредило ареста на болшевишките лидери по обвинения в държавна измяна, след като научило за техните контакти с германците. Ленин бил принуден да потърси убежище в провинцията. През август и септември обаче правителството било парализирано от своя конфликт с армията под ръководството на генерал Лавър Корнилов. Несполучливият пуч на Корнилов дал отсрочка на Ленин, в която той можел да планира своя собствен преврат.
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
921
FATIMA
НА 3 май 1917 г., в разгара на Първата световна война, папа Бенедикт XV помолил Благословената Дева Мария да му даде знак за каузата на мира. Десет дни по-кьсно три неграмотни деца докладвали за видение на Св. Богородица край село Фатима в Португалия. Те я чули да казва, че е “Девата от Розовата градина”, че пришествието на Антихриста било близо и че на мястото трябва да бъде построен молитвен параклис. Известно време след това едно от децата, Лусия дос Сантос, разкрило, че пророчеството се отнасяло за Русия:
“Аз ще дойда да помоля за благославянето на Русия в моето Неопетнено сърце. Ако моите молби са чути. Русия ще бъде покръстена и там ще има мир. Ако не, тя ще разпръсне своите ужаси по целия свят, провокирайки войни и преследване на Църквата… Но накрая моето Неопетнено сърце ще триумфира.”1
Култът към Мария често се асоциирал с антикомунизма, особено през Испанската гражданска война. През 1942 г. Пий XI сложил началото на празника на Неопетненото сърце на Мария. На 13 май 1981 г. папа Йоан Павел II, който изигра забележителна роля в падането на комунизма, беше прострелян от куршум при опит за убийството му в Рим. Той се моли на Богородица от Розовата градина, възстанови се и отиде на поклонение във Фатима2.