Вярващите християни все още трябва да се борят с мистериите на пророчеството. Виденията на Девата, документирани първо с това на Елизабет от Шонау (1164), упорстват и през модерните времена. Сред тях са Ла Салет (1846), Лурд (1854), Понтмейн (1871), Нок в Майо (1879), Баньо в Белгия (1933) и Междугорие в Босна (1981). Виденията в Междугорие, край Мостар, които продължават да привличат хиляди, не били признати за автентични от католическата йерархия. Те били още по-обезпокоителни, защото, изглежда, се появявали на местата на военните кланета, предвещавайки босненските ужаси от 1992-3 г.5 [BERNADETTEI |MADONNA|
Когато Ленин се промъкнал обратно в Петроград в началото на октомври, правителството на Керенски било изолирано и напълно дискредитирано. Армията била недоволна; Съветите били разделени. Болшевишките планове се стремели да неутрализират главния Петроградски съвет, като свикат паралелен Конгрес на Съветите, пълен с болшевишки делегати от провинциите. Едновременно с това ключовият Воен-но-революционен комитет на Съветите, сега под болшевишки контрол, бил инструктиран да достави необходимите войници, моряци и въоръжени работници за цели, които самият Съвет не одобрявал. Троцки поел командването. [SOVKINO]
През нощта на 25 октомври планът бил задействан. Болшевишките предни постове обградили правителствените сгради. Не последвала реакция. Сутринта на 26-и, в 10 часа, Ленин издал обръщение в пресата:
До гражданите на Русия
Временното правителство беше свалено. Правителствената власт премина в ръцете на органа на Петроградския съвет… Военно-революционния комитет, който стои начело на петроградския
922
ТВ1ЕВВАЕ
вОУКИМО
НА 24 октомври 1917 г. кината в Санкт Петербург показвали “Мълчаливите украшения на живота” — психологическа драма, съсредоточена около сложните взаимоотношения на княз Оболенски с благородната Клаудия и коварната Нели. В същия ден властта била завзета от болшевиките. Те имали много по-различен и много определен възглед за киноизкуството. “От всички изкуства, писал Ленин, за нас най-важно е киното.” Киното било инструмент не за забавление, а за пропаганда сред масите. Поради това през 1919 г. Ленин подписал декрет, прехвърлящ фотографската и кинематографичната индустрия към Народния комисариат за образованието. По-късно по заповед не на някой друг, а на самия Феликс Дзерджински, шефа на политическата полиция, било създадено “Общество на приятелите на съветското кино”1.
Руското кино направило своя дебют скоро след като Луи Люмиер пуснал първите неми филми в Гранд кафе в Париж на 28 декември 1895 г. Имало руски кинорежисьори, руски кинопрегледи, руски филмови студии и руски кинозвезди, като суперстудената Вера Холодная. Първият руски игрален филм бил историческа драма — “Стенка Разин” (1908) на Дранков. След Февруарската революция през 1917 г. имало кратък наплив от сензационни филми за съвременната политика като “Любовните лудории на Гриша Разпутин”. Под тиранията на болшевиките подобни лекомислия щели да престанат.
Болшевиките не пазели в тайна своите планове да превърнат киното в оръжие на Партията. За да го направят, те най-напред трябвало да унищожат съществуващите институции. В “Кино и кино“ (1922) поетът Маяковски написал стихове, които сякаш били наредени от агитпроп отдела:
За вас киното е зрелище
За мен, почти миросъзерцание!
Киното — проводник на движение.
Киното — обновител на литературата.
Киното — разрушител на естетиката.
Киното — безстрашие.
Киното — спортсмен.
Киното — сеяч на идеи.
Но киното е болно. Капитализмът е засипал очите му със злато…
Комунизмът трябва да спаси киното от спекулантите2.
След години на хаос Държавният съвет за кино, Совкино, не започнал да действа чак до средата на 20-те години на XX век. Дори и тогава той не постигнал очаквания успех, докато не бил подчинен на безкомпромисното сталинско планиране през 30-те години на XX век.
По-голямата част от историята на съветското кино била запълнена или със социалистическия реализъм, или с героиката от Втората световна война. Но в мрака все пак имало лъчи светлина — някои от тях са свързани с великолепните продуценти от епохата на “Оттепель” през 60-те години на XX век, когато по екраните били пуснати “Война и мир” на Бондарчук или “Летят жерави” на Калатозов, а други — с гениални режисьори, особено с името на Айзенщайн.
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
923
Сергей Айзенщайн (1898—1948), син на главния архитект на Рига, принадлежал към онази част от златната царска младеж, която избрала своята съдба, хвърляйки се стремглаво при болшевиките. Освен блестящия му професионализъм, той имал ясна представа за своите цели, най-важната от които била да предаде неустоимия прилив на историята.Завършил само шест филма; във всеки от тях на преден план излиза човешкият колектив.