В първия си филм “Стачка” (1925) Айзенщайн нарисувал страстта на работниците когато се пробуждат и осъзнават собствената си сила. Той също така окарикатурил шефовете в стила на “Крокодил”. В “Броненосецът Потъомкин” (1926), който украсява истинския епизод от революцията през 1905 г., той се концентрира върху емоциите на екипажа и потисничеството над обикновените хора. Картината на Одеската стълба, където полк казаци избива невинни протестиращи, сигурно е един от най-прочутите епизоди в историята на киното. В “Октомври” (1927) той отбелязва десетата годишнина от болшевишкия преврат, като още веднъж подчертава ролята на масите в такива внушителни (но въображаеми) сцени като щурма на Зимния дворец. В “Старо и ново” (1929) изследва колективния живот на селячеството.
Когато Айзенщайн се върнал в Русия след няколко години в чужбина, той се обърнал към по-далечната история. Неговият “Александър Невски” (1938) бил пророческо изследване на наближаващия конфликт с Германия. Картината на средновековната битка върху леда, където чудатите тевтонски рицари били издавени en masse от тежестта на собствените им брони, била тайнствена алегория за Сталинград пет години преди събитието. Да режисира филм за “Иван Грозни” (1945), докато Сталин бил все още жив и гледал — той бил пламенен почитател на киното, — било мярка за несравнимото положение на Айзенщайн в тогавашното общество.
Филмите на Айзенщайн доказват, че великото изкуство не е несъвместимо с откритата пропаганда. Действително, както при религиозното изкуство, когато посланието е недвусмислено, публиката може да се концентрира върху уменията, с които то е предадено. На Филмовия фестивал в Брюксел през 1958 г. “Броненосецът Потъомкин” бил гласуван като №1 в списъка от дванадесетте най-добри световни филма. IPOTEMKIN]
пролетариат и гарнизон. Целта, заради която хората се борят, е постигната - незабавното предложение за демократичен мир, унищожаване на поземлената собственост на земевладелците, работнически контрол върху производството и създаване на Съветско правителство. Да живее Революцията на Работниците, Войниците и Селяните! •
Практически всяка дума в декларацията била лъжлива или подвеждаща. Но това нямало значение. Както Ленин и Троцки правилно изчислили, в столицата нямало никой, който желаел да им се противопостави. Правителствените министри все още се криели в Зимния дворец, очаквайки спасението, което нямало да дойде никога. Имперската армия не се виждала никъде. В 9 часа вечерта болшевишките моряци от крайцера “Аврора” изстреляли един халосен залп към Зимния дворец. Около 30 снаряда били изстреляни от крепостта Петър и Павел, два от които улучили целта си в около 11 часа. По-голямата част от правителствената гвардия просто си тръгнала; тълпата влязла вътре, когато видяла, че не среща съпротива. “Щурмуваното на Зимния
924
ТВСВЯАЕ
дворец” било по-късна измислица. В 2:30 часа след полунощ министрите се предали. Това бил моментът, когато болшевиките завзели властта в Петроград. Те не възнамерявали да спрат там. В кратката си поява пред Конгреса на Съветите сутринта Ленин поздравил ‘световната социалистическа революция”. Нямало нищо такова. Това дори не било въстание на петроградските социалисти. В първоначалния план на декларацията от 26-и Ленин завършил с лозунга “Да живее социализмът”. Но го зачеркнал.
Не може да се отрече, че Ленин и неговите болшевики били революционери от най-безкомпромисен тип. След като завзели властта, те се заели да изтръпнат из корен старата Русия. Под управлението на Ленин през 1917-21 г. и дори още повече при Сталин, от 1929 г. нататък, те преустроили почти всеки аспект от руския живот. Но направили това чрез насилие отгоре; и без да зачитат основните радикални и социалистически движения в Русия. Техните методи нямали почти нищо общо със спонтанната революция отдолу, която изпълвала учебниците им.
Болшевишките действия непосредствено след преврата били резюмирани в трите прочути “декрета”, които Ленин представил на Конгреса на Съветите вечерта на 26 октомври. Никой от тях не бил онова, за което претендирал, че е. Декретът за мира в действителност бил личен апел към Великите сили да приемат тримесечно примирие. Декретът за земята наредил прехвърлянето на частната поземлена собственост на селските общини. Той бил взет от програмата на есерите и бил напълно несъвместим с предишната (и по-късната) болшевишка политика, която подкрепяла прехвърлянето на земята като държавна собственост. Декретът за управлението, който създал Зоупагкот или “Съвета на народните комисари”, председателстван от Ленин, бил обявен като подлежащ на одобрение от бъдещото Учредително събрание. По всеки възможен повод Ленин се впускал в софистика. Международният мир, който бил реализиран чрез декемврийското примирие и чрез договора с Германия от Брест-Ли-товск на 3 март 1918 г., бил използван за започване на тотална война срещу противниците на болшевиките у дома. Даването на земя на селяните било добре премерена тактика, която успокоила яростта на най-многобройната руска класа в един критичен момент. То скоро щяло да бъде последвано от тотална “Война срещу селото”, когато болшевиките наложили своя държавен монопол върху цените и търговията с храни.