Жестът към Учредителното събрание бил чист опортюнизъм. Болшевиките позволили общодържавните избори за Събрание да продължат както било предвидено от Временното правителство. Изборите се провели своевременно през втората половина на ноември; и болшевишките кандидати спечелили 24% от вота. В тези единствени свободни избори в съветската история чистата победа спечелили есерите, които взели 40,4%. Но такава подробност не можела да възпре Ленин. Той позволил на Учредителното събрание да се събере на 5 януари 1918 г., а после просто го закрил. Между 3 и 4 часа сутринта на 6-и председателят на Събранието и лидер на есерите Виктор Чернов (1873-1952), се опитвал да прокара закон за премахване на поземлената собственост, но тогава един моряк, командирът на болшевишката гвардия, го потупал по рамото. “Инструктиран съм да ви информирам, че всички присъстващи трябва да напуснат съвещателната зала, обявил морякът, защото гвардията е уморена”7. От този момент нататък Русия била обречена на конфликт, в който щели да загинат повече руснаци, отколкото на Източния фронт. (Виж Приложение III, стр. 1326.)
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
925
Последната година от Голямата война, 1918, започнала, когато Централните сили планирали победна офанзива, и завършила с пълното им отстъпление. Източният фронт бил закрит; а планинският Италиански фронт бил в застой. Така че всичко се обърнало към Западния фронт. От март до юли германското командване изляло останалите си резерви. Действията му не били неуспешни. В британския сектор те се придвижили около 35 мили южно от Амиен. В центъра напреднали още веднъж до Марна. Но не пречупили нито линията, нито волята на съюзниците. През юли, при втората битка за Марна, “еластичната отбрана” на Петен показала, че атакуващите не притежават критичната маса за офанзивно превъзходство. После, на 8 август, “Черния петък за германската армия”, 456 британски танка се втурнали през фронтовата линия, връщайки си по 8 от 35-те изгубени мили на ден. Една седмица по-късно германският и австрийският император били информирани от своите генерали, че войната трябва да бъде завършена. През септември и октомври, на източния сектор, най-накрая се почувствала американската сила, първо в Сен Михел, където била елиминирана най-предната точка от фронта, а по-късно и при Аргон. Германската линия никога не била разкъсана; германците не се чувствали победени. Но на 3 октомври били достатъчно силно притиснати да предложат примирие на президента Уилсън. [hatred]
Октомври 1918 г. бил забележителен месец. Миризмата на мир постигнала много повече в разбиването на Централните сили, отколкото четирите години сражения. Новините от по-маловажните фронтове били лоши. Съюзническата атака в Македония успяла, а България току-що била загубила. В Палестина британците най-после постигнали ефективна победа на бойното поле в Мегидо край връх Кармел; а отоманците молели за мир. В Италия, след последния неуспешен натиск срещу Пиаве, австро-ун-гарската армия престанала да се сражава. Всеки в Европа знаел, че предимството е на страната на Entente, че пипалата на мира са извадени, че по-нататьшната съпротива само ще продължи агонията. Когато можели, войските вземали работата в свои ръце. Свободните германски гарнизони на изток били заразени със Soldatenrate, подражавайки на руските съвети. Австрийската армия се разпаднала чрез дезертиране-то на чешки, полски, хърватски, унгарски и действително германски полкове, които просто решили да се приберат у дома. Всеки претендирал за своята национална независимост. На 20 октомври, когато във Виена било свикано германо-австрийското събрание, за да подготви Австрийската република, играта очевидно била свършила. Император Карл и 500-годишното Хабсбургско управление станали неуместни само за една нощ. Прокламации за независимост били огласени от няколко непознати дотогава държави: Чехословакия (28 октомври), Югославия (29 октомври), Унгария (1 ноември) и в Лемберг била обявена Западната Украинска република (1 ноември). [LYCZAK6W]