Вече не отбраната, военните и индустриалните цели са мишената на бомбардировачите. Но целият град… е заличен. Как може да съществува разум в такъв случай, когато цивилни, паметници, военни и индустриални обекти, всички заедно оформят мишената?3
През юли 1942 г. епископът предприел опасен полет до Стокхолм, за да се срещне с членовете на християнската съпротива от Германия. Неговият апел към съюзническите сили от тяхно име щял да бъде отхвърлен. Но именно на Джордж Бел пастор Бонхофер щял да предаде тайно своето последно послание от килията на смъртника в нацисткия затвор. “Кажи му, пишело там, че… с него аз вярвам в принципа на всемирното християнско братство и че нашата победа е сигурна.”6
“Християнска Европа” винаги заемала най-висше място в мислите на Бел за бъдещето. Той попитал за авторите на бомбената офанзива: “Те ще [доживеят ли] да събират реколтата, която засяват за бъдещите взаимоотношения между народите в Европа?” В едно следвоенно предаване за Германия през 1945 г. апелирал към “духа на Европа”:
Днес една от главните цели… трябва да бъде възстановяването на Християнския свят. Ние искаме да видим Европа като Християнски свят… Никоя нация, никоя църква, никой индивид не е без вина. Без разкаяние и без прошка не може да има възраждане7.
Тези идеи излезли на преден план в ранната фаза на следвоенното европейско движение, преди то да бъде заграбено от икономистите. Джордж Бел играл подходяща и видна роля в основаването на Световния съвет на църквите, което станало в Консертгебоу в Амстердам на 22 август 1948 г. — почти точно тридесет години след службата на архиепископ Дейвид-сън в Уестминстър.
за Варшава. Той пристигнал на 11-и сутринта, направил преглед на обезоръжените германски гарнизони и за огорчение на западните съюзници поел юздите на независима Полша.
Поради това накрая, както Русия по-рано, Централните сили били победени повече от политически колапс, отколкото от открито военно поражение. Германската армия, победоносна на изток, все още била непокътната на запад; тя никога не била изтикана обратно на германска територия. Но била свързана с политическите власти, които издавали заповедите. Преговорите за примирие започнали от 8 ноември в Ретонд сюр Асне край Соасон. Скоро било постигнато споразумение въз основа на 14-те точки на Уилсън плюс 18 допълнителни изисквания на съюзниците. Последните се отнасяли до евакуиране на окупираните територии и анулиране на договорите от Брест-Литовск и Букурещ. Съюзниците настоявали за толкова сурови условия на ка-
928
TENEBRAE
LYCZAKÔW
НА 24 ноември 1918 г. трима младежи били погребани в специален военен сектор от католическото гробище в Личаков в предградията на Лвов (Лвив). Зигмунт Мен-зел, на 23, Йожеф Курдибан, на 19, и Фелиция Сулимирска, на 21 години, били убити в сражение между поляците и украинците за бившата столица на Австрийска Галиция. Това било първото от няколко хилядите погребения, които донесли телата на полските мъртъвци от временните гробове по паркове и площади и било началната точка на “Гробището на защитниците на Лвов”, Сатро Santo на “Младите орли”1. Гробът на най-младия бил този на Антош Петрикевич, убит в акция на 13-годишна възраст.
Като всяко от големите градски гробища от Европа през XIX век, Личаков вече бил забележително историческо и художествено хранилище. Като Пер Лашез в Париж или Хайгейт в Лондон, неговият горски пейзаж охранявал мраморните гробници на семействата, които оживявали растежа на един голям град. Два отделни парцела съдържат редици от прости кръстове, маркиращи гробовете на войниците от полските въстания през 1830 и 1863 г.
Военното гробище край Личаков имало своите съответствия в стотици места след Голямата война, особено в Белгия и Северна Франция. Построено през 1919—34 г., в периода на полското управление, то било доминирано от издигната arc de triomphe, оградена с каменни лъвове и полукръгла колонада. Централната арка била увенчана с надписа mortui SUNT ит LIBERI VIVAMUS (Те умряха, за да можем ние да живеем свободни); лъвовете държали щитове с мотото на града, SEMPER fidelis (Винаги верни) и tobie POLSKO (На Теб, Полша). Зад гробовете се издигала сводеста крипта, оградена със стълби, водещи към параклиса на ротондата. Ансамбълът бил декориран с вечнозелени храсти и осветен от бронзови лампи. Отделни паметници били издигнати в памет на познанските доброволци, на френската пехота и на американските пилоти, които изгубили живота си, защитавайки града срещу болшевиките през 1919—20 г. [DOUAUMONT] [langemarckj
Ако произходът на Личаков не е чак толкова забележителен, то съдбата му определено е. В годините на съветското анексиране след 1945 г. гробището било поругано вандалски и опустошено. Кръстовете били изтръгнати, надписите — осквернени, паметниците — обезобразени, а параклисът бил превърнат в каменоделска работилница. Охранявано от свирепи кучета, обраслото с трева място можело да бъде посещавано само с риск от арест. Неговото западане било документирано тайно; посетителите не трябвало да поглеждат зад големия Съветски военен мемориал, построен отпред. Реставрационните работи, по молба на правителството във Варшава, не започнали до 1989 г.