В Западна Европа оцелелите от Втората световна война гробища най-общо са запазени непокътнати. Но в цяла Източна Европа германските, еврейските, полските, литовските и украинските гробища са попаднали под ударите на комунистическата кампания за забрава. Те били пречка за пренаписването на историята. В сраженията през 1918-19 г. победените украинци дали не по-малко жертви, отколкото техните полски врагове. Но украинското военно гробище в Лвов било почитано и поддържано през годините на полското управление. Под съветското управление то било заличено.
През 1991 г., като главен град в Западна Украйна, Лвов се превърнал във втория по големина град в независимата Украинска република. Победените мечти от 1918-19 г. били съживени. Надеждите на младите поляци, погребани в Личаков, най-накрая били разбити. [ELSASS)
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
929
питулация, че да могат да диктуват условията за мир. Споразумението било подписано в железопътен вагон в 3 часа сутринта на 11-и, за да влезе в сила шест часа по-късно. Оръдията замлъкнали в единадесетия час от единадесетия ден на единадесетия месец.
Над 10 милиона войници били мъртви - предимно млади женени мъже и ергени. (Виж Приложение III, стр. 1334-5.) Списъкът на жертвите бил особено висок сред младшите офицери. Те били наречени “изгубеното поколение”, les sacrifiés. Бремето оттяхната военна служба, от загубата им и от техните рани трябвало да бъде понесено от техните семейства, особено от женското население. По време на войната жените били мобилизирани на работни места, оставени свободни от войниците. Те работели във фабрики за муниции, в канцеларии и заемали много длъжности, които преди били затворени за тях - ватманки, директори и журналисти. За много момичета това отворило пътя към социално освобождение, както това се символизира от модата на късата, подстригана коса и пушенето на публични места. Поне в индустриализираните страни европейките излезли от защитната опека на своите домове и семейства както никога преди. Промяната се отразила в широко разпространеното въвеждане на женското избирателно право. Но социалната и психологическата цена била огромна. Изгубеното поколение от млади мъже било съвместимо с изоставеното поколение от млади вдовици и самотни неомъжени жени, чийто шанс да си намерят партньор в живота изчезнал заедно с техните любими в калта на окопите. Демографските щети и дисбалансът на половете щели да имат траен ефект.
Статистиките не са толкова разбираеми, колкото преживяванията на отделните семейства. На 5 септември 1918 г., през втория си ден във франция, младши лейтенант Норман Дейвис, на 18-годишна възраст, от Болтьн, Ланкашиър, от 11-а Крилата дивизия, 48-а Изтребителска ескадрила от Кралските ВВС, се ударил по време на тренировка в един бристълски изтребител край Сен Омер. Докладът на неговия командир показал по-голяма загриженост заради загубата на машината, отколкото заради загубата на пилота8. На 11 ноември 1918 г. семейство Болтьн, също от Болтьн, празнувало края на войната. На 12-и те получили “кралската телеграма”, съобщаваща, със съжаление, че техният най-голям син, редник Джеймз Болтьн, на 19-годишна възраст, от 11 батальон в Източноланкашиърския полк, починал няколко минути преди примирието. Милиони френски, германски, италиански, австрийски и руски семейства страдали по същия начин.
Европа била пълна с бежанци от войната - главно от Белгия, от Галиция и от Сърбия. Отгоре на това пристигнала най-голямата пандемия, посетила Европа след Черната смърт. “Испанският грип” избил повече европейци, отколкото успяла войната, включително и редник Болтьн. [epioemia] Европа се превърнала в обект на широки външни усилия за помощ. Международният Червен кръст и Американската администрация за помощите се изправили срещу задача, особено в Източна Европа, с безпрецедентни мащаби.
Да се каже, че Европа е била в мир обаче, би било преувеличение. Западна Европа си спечелила малко отдих; но имало огромни райони в Централна и Източна Европа, където установеният ред бил нарушен. Родили се много независими държави, всяка от тях враждебно настроена към своите съседи. (Виж Карта 25.) Най-голямата от тях, Съветска Русия, била във война с почти всички свои граждани и с всички