Но полученият в резултат от всичко това международен климат далеч не бил здравословен. Смесицата от отмъщение и цинизъм, показана от победилите съюзници, не предвещавала нищо добро. Източна Европа, първоначалният източник на конфликта, все още не била балансирана. Мастилото по договорите още не било изсъхнало, когато различни хора се заели да ги ревизират.
Повечето от войните, които избухнали през 1918-21 г., били подпалени от спорове от чисто местно естество. Цели енциклопедии били запълнени с правилните и погрешните имена на неизвестни местности, които изпълвали новините от Аленщайн до Зипс. Но четири от войните имали по-широки изводи. Това били Руската гражданска война, Унгарската гражданска война, Полско-съветската война и Гръцко-турската война. Във всеки от тези случаи неспособността на западните сили да упражнят благотворно влияние върху източната част на Европа било демонстрирано щедро.
За “Руската гражданска Война” от 1918-21 г. може да се спори, че е жертва на погрешно название. В действителност това била серия от граждански войни и серия от международни войни, които се слели в едно. Едното направление било съсредоточено върху съревнованието за контрола върху централното руско правителство и сражението се водело между болшевишките “червени” и различните техни “бели” противници. Всички участници в тази част от войната се стремели да възстановят Руска-
932
TENEBRAE
та империя в една или друга форма. Второто направление включвало поредица от конфликти между червените или белите, от една страна, и независимите републики от бившите царски граници, от друга. Всички републики се сражавали за запазване на своя новопридобит суверенитет. Но това не било всичко. Червените създали местни формации във всяка от републиките в допълнение към централните резерви, базирани в Москва. Белите също създали няколко отделни армии. Намесили се множество чуждестранни сили. Правителствата на националните републики често се изправяли срещу местни съперници; имало и много неконтролируеми елементи, като Чешкия легион от бивши пленници, които през 1918 г. превзели Транссибирската железопътна линия. В резултат от това мелето в повечето райони приело формата на многостранна война, в която можел да участва всеки. [в. n. R.]
В Украйна например, която представлявала една от най-ценните награди, на бойното поле се сражавали единадесет армии. Силите на Украинската република, които били сформирани през януари 1918 г., били разделени между поддръжниците на първоначалната Rada, или Национален съвет, и онези от по-късната Директория. Германската окупационна армия на Източния фронт останала до февруари 1919 г., за да подкрепи независимостта на Украйна. Червената армия на Украйна имала силна подкрепа сред руските работници в Донбаския регион и била попълнена със съединения от централното болшевишко командване в Москва. Руската доброволческа армия на генерал Деникин, подкрепяна от френски сили, акостирала в Одеса; нейният наследник, Бялата армия на барон Врангел, била на лагер в Крим. Полската армия на Пилсудски победила силите на Западноукраинската република в началото на 1919 г., преди да настъпи към Киев през април 1920 г. в съюз с Украинската Директория. Селските партизани на анархиста Нестор Махно минавали ту на една, ту на друга страна петнадесет пъти в продължение на две години. Да се редуцира един подобен калейдоскоп до двустранна борба между червени срещу бели, е опростяване, докарано до абсурд. (Виж Приложение III, стр. 1315.)
Ходът на събитията бил не по-малко сложен от ordre de bataille. Но според болшевишката гледна точка от центъра имало две последователни фази, всяка от които със свои собствени приоритети. Първата фаза, която обхващала целите 1918 и 1919 г., станала свидетел на настъплението на белите срещу Съветска Русия от всички страни - генерал Юденич от запад в Естония, адмирал Колчак от изток в Сибир, генерал Деникин от юг в Украйна. Болшевиките полагали отчаяни усилия да задържат центъра в Москва и да отблъснат всяка от настъпващите армии една по една. Втората фаза, която започнала през зимата на 1919-20 г., видяла как Червената армия започва офанзива, преследвайки всяка от отстъпващите бели армии, преди да започне да смазва една по една всяка от националните републики.